Бойка Илиева знае защо работи в Мюнхен, тъй като получава три пъти повече, отколкото в България, научи ko4.
Макар да не е била мечтаната работа за 44-годишната търновка Бойка Илиева, днес тя се чувства финансово стабилна благодарение на това, че е шлосер. Жените, посветили се на необичайното за нежния пол поприще, са много малко и наличието им в който и да е завод у нас се възприема като екзотика. В чужбина нещата стоят по-различно, твърди болярката. От 8 години тя се труди в огромно машинно предприятие в Германия и има десетки колежки от Източна Европа. Получава заплата, за каквато може само да мечтае в България, и така осигурява нормален живот за двете си дъщери, които живеят при баба си във Велико Търново.
Бойка от дете се справяла отлично в майсторенето на различни елементи, тъй като баща й бил стругар. Летните ваканции прекарвала с него на село, където надничала любопитно в работилницата му. Било забранено да доближава до опасните уреди, но един ден й хрумнало сама да направи дървена играчка и забравила бащините заръки. Опитът завършил с порязване на ръката и огромен белег, който и до днес й напомня, че най-важна е безопасността. Противно на очакванията, че ще бъде наказана, баща й използвал инцидента, за да я въведе в материята.
„Когато татко имаше свободно време, заедно правехме дървени играчки, докато останалите момичета в селото играеха с кукли. С времето оставих на заден план този занаят. След като завърших училище, бързо се омъжих и родих децата си. Нямах време да уча и да градя кариера в каквато и да е област. Когато дъщерите ми станаха на 10 и 7 години, с баща им се разделихме. Тогава настана голямо сътресение в живота ни и парите не стигаха. Хващах се на работа като продавачка тук-там, но едва свързвахме двата края“, разказа 44-годишната жена.
На помощ се притекъл брат й, който от много време бил емигрирал в Германия. Дошла му идеята да съдейства за назначаването й в машинното предприятие, в което работи. За целта обаче тя трябвало да има изкаран курс за шлосер. Изпратил й пари за обучение в бургаска фирма с международен лиценз и тя го завършила успешно.
През 2012 година заминала за Мюнхен. Казва, че тръгнала без особено големи очаквания, защото била много разочарована от българските работодатели.
„Осъзнах, че тази крачка окончателно слага край на мечтата ми някой ден да уча и да стана учителка по изобразително изкуство. Освен това щях да съм далеч от момичетата ми точно в тийнейджърските им години, но нямах друг избор. Признавам си, че беше много трудно първата година в Германия, защото не знаех немски език, всичко ми беше ново и приех изключително емоционално раздялата“, спомня си тя.
Лека-полека обаче нещата започнали да си идват на мястото. Сприятелила се с още няколко жени, които работят като шлосери, увеличили обема дейности, които й възлагали, и за кратко време вдигнали надницата й.
Бойка се занимава с изпиляването и изрязването на специални метални елементи посредством шаблони. Работи пет дни в седмицата от 8:00 до 17:00 часа.
„Заплатата, която взимам, е три пъти по-голяма от тази, която в България дават за същата работа. Ще остана тук, колкото е нужно, за да мога един ден да взимам немска пенсия“, твърди търновката.
Казва, че голямата й дъщеря има желание да я последва в Германия, но тя като майка е против това намерение. Според Бойка най-доброто за децата й е да завършат висше образование и един ден да изкарват прехраната си с умствена работа, а не да се излагат на рискове всеки ден.
„Моята професия е много опасна, защото секунда невнимание може да ми коства осакатяване за цял живот. Знам обаче защо работя, а в България този труд е нископлатен. Затова и все повече ще се задълбочава кризата с липсата на кадри в бранша. Много от новодошлите в цеха са ми разказвали за ужасяващи условя на работа в родни предприятия. Просто няма контрол – Инспекцията по труда си затваря очите. Така е с всички останали институции и в различните отрасли“, споделя с тъга болярката.
Галина ГЕОРГИЕВА
