Щангистът Божидар Андреев: Знам какво е да имаш и да нямаш

Спечелването на бронзов медал на Олимпиадата в Париж донесе и известност на момчето от малкото село край Сливен Божидар Андреев.

Той израства в бедност в ромската махала на сливенското село Тополчане. Налага му се за известно време да живее в залата, а после и при треньора си, защото му отказват общинско жилище. Въпреки това става шампион по вдигане на тежести и печели златни медали за България.

Благодарение на треньора си и на способностите и упоритостта си Божидар е вече на този връх. Той обяви, че се отказва от щангите, но треньорът му не е много сигурен. За него това е прибързано решение. Все пак шампионът реши да си почине, да мине плануваната сватба и тогава да помисли накъде ще го води пътят.

Засега ще си отпочина. Да мине сватбата, след това ще помисля, ще го обсъдя с жена ми, с близките ми и ще реша какво да правя, каза Андреев пред посрещащите го медии. Той ще сключи брак по-късно този месец.
Чувствам се щастлив, радвам се, че годеницата ми дойде да ме посрещне, а още по-доволен съм, че си спазих обещанието и съм зарадвал България.

Доста голяма тежест ми падна, след като спечелих медала. Сега доста по-лесно се диша. Годеницата ми бе един от първите хора, с които се чухме. Говорих още с майки ми, семейството ми, разкри щангистът.

На финала той каза няколко думи и за личния си треньор Пламен Братойчев: От шести клас съм с него, живял съм у тях, помагал ми е много. Той ми е бил много повече от треньор, приемам го като баща.

Божидар е пример на децата, които искат да последват пътя му и да постигнат успехи в спорта.