10 години на път без кола и пари: Японско семейство стигна до Гоце Делчев и доказва, че номадството е възможно

В един горещ септемврийски ден пием кафе на бензиностанция в Гоце Делчев. Млад мъж с расти до кръста се приближава и обяснява ръкомахайки, че иска да стигне до Садово. Автостоп – казва ни на развален български.

„Японци са, от десет години пътуват по света, и детето се е родило на път“, включва се в този момент мъж зад гърба ни, който е там от по-рано и вече е чул историята на семейството. На съседна маса стои и жена с малко дете, а до тях е багажът им, събран в туристическа раница и сгъваема количка с колела.

Казваме им, че пътуваме към границата с Гърция и можем да ги качим. Очите им грейват – тяхната крайна цел също била Гърция, Драма или Кавала.

Така се запознаваме със семейство истински съвременни номади – Сатору, Акина и малкия Уайчи от Япония. Не са бездомни скитници, а модерни, образовани хора, които са решили да не робуват на правилата на уседналия живот, а да живеят в хармония с природата и от добрината на хората.

„С японските ни паспорти пътуването в повечето държави е лесно“, обяснява Акина – млада дама с нежни черти, плитка под кръста и традиционна японска сламена капела.

Казват, че успяват именно благодарение на добротата. Отключват я с усмивки и добронамереност. Когато представя семейството си с произнесеното сигурно хиляди пъти „Ние сме пътешественици“, усмивката на Сатори е толкова широка, че очите му почти изчезват.

Търсят добрината, намират и и я предават. Винаги се намира кой го да им помогне с транспорта, да ги подслони, да им даде чаша кафе или да сподели с тях вечерята.

Докато пътуваме, ни разказват историята си. Освен японски, говорят перфектно английски, включително Уайчи, който е само на година и 11 месеца. Винаги се стараят да научат и поне малко от езика на страната, която посещават. Казват ни „Обичаме България“ и питат как да обяснят на български на границата, че „бебето спи“ точно за проверката на паспортите.

„България е много красива, природата ни харесва и зеленчуците са много вкусни“, казва Акина. Дошли тук в края на обиколката си на почти цяла Европа, започнала от Великобритания. Посетили са и повечето балкански страни. В България влезли през Северна Македония. Качило ги на стоп английско семейство, което живее в село край Кюстендил. В селото прекарали две седмици. „Правихме лютеница“, смее се Сатору.

С Акина споделят, че за тях е важно да набавят и отглеждат сами храната си. Затова често, по време на своите спирки по света, помагат в градините и нивите, ходят на лов и риболов, помагат на възрастни хора.