30 години от кончината на Тодор Диев – един от най-великите български футболисти за всички времена

Днес се навършват 30 години от кончината на един от най-впечатляващите български футболисти за всички времена – Тодор Диев.

Валяка от „Кючук Париж“ си отива от този свят на 6 януари 1995 година, няколко седмици преди да навърши 61 години.

Тодор Диев е сред героите на Спартак Пловдив, триумфирали с шампионската титла през 1963 година и Купата на Съветската армия (тогава със статут на национална купа) пет години преди това. Той е обявен за Футболист №3 на Пловдив за ХХ век след Христо Бонев и Динко Дерменджиев – Чико.

Диев се още вицешампион на страната през 1962 година и три пъти голмайстор на „А“ група – през 1955, 1962 и 1963 година. Бате Дорчо, както галено го наричат в златните му години, записва 308 мача в елитния ни ешелон, в които реализира 146 гола.

Отличаващият се с изключителна скромност Диев блести и с екипа на националния отбор на България. Той е сред най-изявените нападатели в Европа в началото на 60-те години на миналия век, отбелязва популярната страница във Фейсбук „Голове, метри, секунди“.

Бронзов медалист от Олимпийските игри през 1956 година, участва на Мондиал 1962 – първата изява на България на световно първенство.

Демонстрира изключителната си класа още през 1958 година, когато изнася страхотен мач и се разписва на митичния „Морумби“ в Сао Пауло при гостуване с представителната формация на България.

След мача мощното дясно крило получава оферта от гранда Ботафого с космическата за времето си сума от 320 000 долара. Тодор Диев (след консултация с офицери от Държавна сигурност) обаче отказва, а пред слисаните представители на бразилския клуб рецитира стихотворението „Аз съм българче“…

„Той беше много голям играч. Сегашното поколение не го познава, но той беше много здрав, як, умееше много добре да използва силовите си качества. Притежаваше добра техника за ръста и килограмите … това му позволяваше да печели повечето единоборства,“ пише за него Иван Вуцов в своята автобиография.

„Като пуснеше топката покрай тъчлинията и ако имаше пред себе си пространство, нямаше кой да го спре. Много добре гардираше топката, пазеше я.“

Стадионът на Спартак (Пловдив) носи неговото име…