Аз съм българче и имам семейство, ти имаш прайд

Кратко и предпразнично: Аз съм българче. Ти не си българче.

Аз съм българче и обичам България. Ти не си българче и не обичаш България.

Аз съм българче и ти искаш да ме обидиш като ме наричаш Ганя. Ти не си българче и не ти се получава.

Аз съм българче и се гордея с това. Ти не си българче и не искаш да се гордея с това.

Аз съм българче и за мен любов е любов. За теб любов е секс.

Аз съм българче и имам приятели. Ти не си българче и в най-добрия случай имаш колеги.

Аз съм българче и имам майка. Ти не си българче и имаш родител едно.

Аз съм българче и имам чест. Ти не си българче и имаш грант.

Аз съм българче и имам семейство. Ти имаш прайд.

Аз съм българче и искам да помня историята си. Ти не си българче и паметта ми те дразни.

Аз съм българче и имам род. Ти не си българче и имаш НПО.

Аз съм българче и искам да говоря на български. Ти не си българче и не искаш.

Аз съм българче и съм роден в България. Ти вероятно също, но това те обижда.

Аз съм българче и искам България да я има. Ти не си българче и се озърташ къде продават този артикул.

Аз съм българче и го заявявам ясно. Ти не си българче, но не заявяваш какво си.

Аз съм българче, а ти си имитиращ продукт.

Аз съм българче, а ти не си, и това отговаря на всичко.