Загубата на близък човек е момент, който оставя след себе си тишина, празнота и въпроси. Почти няма човек – а още по-малко жена – който, изправяйки се пред смъртта, да не е копнял за поне един знак от починалия.
В първите часове и дни след раздялата желанието да се получи някакво послание става почти непреодолимо: доказателство, че връзката не е прекъсната, че смъртта не е последната граница.
Но възможни ли са подобни послания? Имат ли всички души способността да се проявяват към близките си? И защо понякога знаците идват, а друг път – не?
Това са въпросите, които разглежда езотеричният астролог Анна Корниенко, за да обясни как душата на починалия се свързва с живите.
Душата не си тръгва, тя остава свързана
Според духовните закони душата не се отделя напълно от близките си и продължава да поддържа енергийна връзка с тях.
Затова акт на окончателно сбогуване няма. И именно през първите дни след смъртта човек може да усети най-ясно посланията, за които копнее.
От какво зависи проявлението на душата?
Нашите емоции – дали плачем, дали скърбим, дали изпитваме вина – не влияят на това дали ще получим знак или не. Това не е награда, нито наказание.
Проявленията на душите зависят от други, много по-фини фактори:
- структурата на самата душа,
- нейният енергиен резонанс с нашия собствен,
- степента на чувствителност и проницателност на живия човек.
Някои души са по-способни да изпращат знаци, както някои хора имат по-добър слух или по-висока чувствителност. Това не зависи от силата на любовта и чувствата, а от „конструкцията“ на душата.
Когато проявленията са тревожни
Съществува и изключение – когато проявите са плашещи.
Ако жив човек е преследван от мъчителни сънища с починал човек или ако в дома се чува систематичен шум, стъпки или необясними звуци, според езотеричната традиция това е сигнал, че трябва да се намеси специалист. Такива явления може да бъдат неутрализирани и успокоени.
Какви знаци дават душите?
Знаците са индивидуални и не се изчерпват с точно определен списък. Но има проявления, които се срещат най-често.
Един от най-сигурните индикатори е вътрешното, интуитивно усещане.
Например, птица каца на прозореца: понякога човек изпитва светкавично усещане, че това е знак. В друг момент същата птица може да кацне, но да не бъде забелязана.
Затова способността да разпознаваме знаците зависи и от нашата чувствителност, интуиция и начин на живот – колкото по-чиста енергия носим, толкова по-лесно ги долавяме.
Най-честите проявления на душите след смъртта
- появата на неочаквани животни или птици
- необичайно поведение на домашни любимци
- намиране на изгубени или забравени предмети
- сънища с починалия
- усещане за присъствие
- леко докосване по рамото или по ръката
- стъпки или шумове в празно пространство
- необяснимо счупване на огледало, особено скоро след смъртта
- мистериозно изчезване на предмети
- резонанс между мисъл за починалия и внезапни природни явления – слънце, дъга, вятър, дъжд
- внезапна кратка вътрешна радост без видима причина
- рязко увяхване или, напротив, необичайно разцъфтяване на растения
Тези знаци не са доказателство, а напомняне, че светът не свършва със смъртта. Че връзките между нас и хората, които обичаме, продължават да съществуват отвъд видимото.
И най-важното – че душата на починалия не си тръгва от нас. Тя просто променя начина, по който присъства.
Be the first to comment on "Как душата на починалия се сбогува с роднините си!"