Виктор разказва за тъмно минало и тежкия си живот: „Трябваше да спя на улицата“
Виктор Тодоров от „Като две капки вода“ говори откровено за тежкото си детство – живот, в който нищо не е било даденост.
Израства в бедност и домове за сираци, без стабилна семейна среда и изправен пред трудни избори. И въпреки всичко това, докато разказва историята си, не спира да се шегува – със себе си, с миналото си, дори и с цвета на кожата си.
Още като дете се е налагало да се бори за най-елементарните неща. „В домовете е много тежко. Ти си дете, искаш да скачаш, да тичаш, а се бориш за храна… малки са порциите, не стигат. Молиш се някой да не яде, за да вземеш неговата чиния“, споделя Виктор.
Още тогава Виктор Тодоров се сблъсква с агресия и отхвърляне, като дори му се налага да ходи до училище с общинска охрана. Той си спомня и една от най-тежките вечери в живота си – когато остава заключен извън дома. „Майка ми отново пиеше някъде, а хазяите не искаха да се разправят повече с нея и бяха сменили бравата. Трябваше да спя на улицата.
Епизодът на бездомник носи и неочаквано запознанство. “Тогава непознат мъж със същия цвят на кожата му подава ръка: „Това беше първата ми среща с човек като мен. Той ме заведе в дома си, където за първи път видях истинска африканска вечеря.“
Тази среща се оказва повратна точка и отваря сърцето на Виктор към вярата в Бог, която остава негова опора и до днес .„Не знам кой е баща ми. Опитвал съм да се свържа с него, но без успех“, признава той. Отношенията с майка му също са тежки: „Казах ѝ: ако не направиш нещо за проблема си с алкохола, забрави, че имаш син.“
Днес Виктор гледа напред. Най-важното за него е семейството, което сам е създал. Годеницата му Вирджиния и техният син Авигейл са неговият най-голям успех и смисъл. В свят без сигурност музиката се превръща в неговото спасение.
„Ако не беше музиката, вероятно щях да работя като доставчик или на строителен обект“, казва той.Участието му в „Пееш или лъжеш“ му дава увереност да повярва в себе си, а днес вече е част от Като две капки вода.Въпреки успеха, притесненията остават: „Най-много ме притеснява журито! Фънки ми е най-спокоен, но Веско и Васко – те ме напрягат.“ И все пак той усеща промяната: „Хората вече ме гледат с други очи след Като две капки вода .“