Който не харесва „Бангаранга“, да възроди соцконкурса „Ален мак“

Еуфорията след историческия успех на Дара на „Евровизия“ типично по български не може да мине и без съответните критики, нападки, подценяване.

Да не говорим за тормоза върху младата певица преди конкурса във Виена. Какви ли не неща се изписаха както за изпълнителката, така и за текста на песента, разбира се, и за повтарящия се мотив „Бангаранга“.

Това било сатанински призив, а текстът носел сатанински послания, какво общо имал този текст с фолклора ни и все от този сорт нападки.

И всичко това при положение, че цял един народ се радва и в рамките на 50-60 часа след победата на „Евровизия“ на никого не му идва наум за некадърните ни политикани, довели народа ни почти до просешка тояга, а цените на храните до космически висоти. В същото време целият свят е не само очарован, но и зашеметен от „Бангаранга“.

На онези родни „интелектуалци“ и „декоративни християни“, за които песента е срам, които разнищват текста дума по дума, бихме препоръчали да си възстановят конкурса за ангажирана песен от времето на соца „Ален мак“ и да си се кефят на него.

Някои стигнаха до крайности, характеризирайки песента като нова чалга. Странно им е, че може да има хора, които сутрин, отивайки на работа, могат да слушат и тананикат „Бангаранга“, вместо да се гневят на огромните пътни тапи и задръствания.

Въобще в цялата тази суматоха, в която, естествено, преобладават радостта и гордостта на хората от триумфа на Дара, не можахме да минем без капката катран в кацата с меда. Типично по нашенски. Така беше, ако си спомняте, и с „Букъра“ на Георги Господинов.

Като цяло обаче преобладава искрената радост. Хората са усмихнати и горди и весело припяват рефрена на песента.

И няколко думи за украинската излагация. Тези, заради които отделяме от залъка си, които са се сврели в хубави хотели по Черноморието ни – някои със суперскъпите си и огромни джипове, заради които се лишаваме, за да им пращаме безрезервно оръжия, оборудване, храни, медикаменти и какво ли още не, на които даваме подслон, не просто не ни оцениха, а направо ни игнорираха.

Това се случи от страна на журито от Украйна. И това отекна болезнено в съзнанието на българите. Украинската неблагодарност ни засегна, от днес със сигурност съпричастността и съчувствието ни са с няколко идеи по-надолу. Каквото повикало, такова се обадило.

Симеон Хаджиев, Русе