Най-възрастната играеща актриса у нас Мара Чапанова: На 91 г. не мога да спра да играя!

На сцената се чувствам страшно млада, казва Мара Чапанова

“Искам винаги да имам контакт с хората. И сега не мога да кажа “Стига!” на себе си и да спра да играя. Чувствам се страшно млада! Понякога съм с бастунче, но още играя бабата в “Житената питка” на сцената на театър “Възраждане”.

По-рано играех момичето, сега бабата, но това крепи хъса, прави те човек млад и ти дава сили.” Това споделя Мара Чапанова – най-възрастната действаща актриса у нас, която на своите 91 години получи заслуженото отличие “Златен век” на тазгодишния 24 май.

Като последния жив член от златния Детски отдел на Младежкия театър Чапанова днес е мост между епохите, пазител на паметта и пример за професия, превърната в мисия. “Аз искам винаги да имам контакт с хората. А децата са най-милите същества на планетата”, усмихва се ветеранката.

От дете тя мечтае да се занимава с изкуство – пеене, балет, рисуване. Още на 8 години си направила макет как сама ще си изработи книжка, без да подозира, че цял живот ще бъде заобиколена от приказки.

Пътят на Мара Чапанова започва в смутните години на Втората световна война, а детството й е белязано от тежката травма на бомбардировките. “Войната е травма, която помня и досега. Войните ми са голяма болка, докосването до най-страшното нещо. Аз съм от центъра. През януари 44-та година имаше две бомби. И сутрин, и вечер… Братчето ми беше на 4 месеца и бягахме до Княжево пеша при непознати да пренощуваме.

После пак се връщаме в центъра и през прозорците ни натикваха да бързаме, да не ни уцели някоя бомба”, спомня си тя със свито сърце. Веднага след войната обаче идва еуфорията на мира и първите стъпки в Радио София – мястото, което тя нарича своя истински университет.

В студиата там се ражда една епоха на безсребреници: “Всички работихме без пари в радиото. Велики личности бяха там – и Валери Петров, и Ангел Вълчанов, и Леда Милева. Тя ме е научила на “А” и “Б” в литературата. Леда ми беше приятелка.”

Тази школа на духа я отвежда в Младежкия театър, където стъпва още през 1943 г. като солистка в детския хор, преминава през миманса, а като студентка в пети курс вече получава роли в големите постановки. Остава на щат там до пенсионирането си на 55 години, но в нейния съюз актьорите сами са определяли кога е краят. “В Младежкия театър нямаше пенсиониране, актьорът сам преценява. Аз съм жив свидетел – актрисата Анна Георгиева каза: “Дотук бях”, и си подаде заявлението. Зорка Митова също…Те не чакаха да ги пенсионират, това е вътрешно усещане”, разказва Чапанова.

Зад гърба си тя има над 70 години творческа дейност, през които е играла абсолютно всичко: “От баба до дете и всякакви животни – мишки, зайци, дори пожарникар съм била с мустаци! Затова съм щастлива, че още играя в киното, в радиото…Което ми липсва в театъра, го попълвам с литература. Детските плочи, приказките за деца – много записвах. Суетата не ме е гонила никога. Винаги казвам: “Колегите и аз”, не обратното.”

Важна част от нейния път е и телевизионният театър, както и работата й извън столицата. “С Кирил Господинов се запознах във Видинския театър. С Хачо Бояджиев отидохме във Видин да направим нов театър и това беше изключително. Не познавам друг човек като Хачо – той умееше да носи отговорност. Това липсва на българина – не всеки друг да ти е виновен”, категорична е актрисата.

Най-голямото щастие и вдъхновение за Мара Чапанова обаче си остават децата. За нея да играеш за най-малките е висш пилотаж в професията, защото изисква пълно раздаване. “Професия с мисия – тук мога да говоря безкрайно. Децата са били най-голямото щастие. Ние пътувахме и по света, и завоювахме слава за страната ни. За деца да играеш е висок професионализъм – пееш, танцуваш, контактуваш. Децата са нещо, което те крепи, и сега играя за тях”, казва тя.

Днес Мара Чапанова е като жив културен архив, мост към едно златно поколение. “Не трябва да се забравя паметта, то ни крепи напред”, вярва актрисата и затова продължава да пише мемоарни книги за известни хора, включително за 100-годишнината на Константин Илиев и за своя съпруг – композитора Георги Тутев.

“Старая се да помня хората преди мен, те ме научиха – това е школа, това е богатство. Аз съм един хъб, който прелива… Дано не страдам от логорея, защото е толкова натъпкано всичко!”, шегува се Мара, докато разказва за последните си роли в телевизионните сериали. “Общуването с хората е най-хубавото нещо в живота. Къде добрият е лош и къде лошият е добър… Във всеки човек трябва да намериш доброто и очарователното и да го приемеш с грешките му”, казва Чапанова.

На 90 г. и д-р Апостолов лекува в село Скрът

На достойните 90 години д-р Кирил Апостолов все още е на пост за своите пациенти. Д-р Апостолов е личен лекар в петричкото село Скрът от 2000 година, като живее в Петрич и всеки ден пътува до кабинета си. “Тези 30 км не ме изморяват, а се радвам на хората, които идват при мен. 65 години съм доктор и още не ми е омръзнало. Това ме крепи – работата”, казва д-р Апостолов.