Майка на 76 години сама се грижи за двамата си неподвижни синове: „Страхувам се само от едно…“

В затънтено планинско село край Приeполе една възрастна жена всеки ден води битка, която трудно може да бъде описана с думи. На 76 години Милица Лангович сама се грижи за двамата си тежко болни синове, а най-големият ѝ страх не е старостта, а какво ще стане с тях, когато нея вече я няма.

В отдалеченото село Долне Бабине, далеч от болници, лекари и дори съседи, Милица живее с двамата си синове – Мирослав и Негош.

И двамата страдат от церебрална парализа още от раждането си, а през последните десет години са напълно неподвижни и приковани към инвалидни колички.

Единствената им опора

Вече десетилетия Милица е всичко за своите деца – майка, баща, болногледач и човекът, който се грижи за всяка тяхна нужда.

Въпреки напредналата си възраст тя всеки ден ги храни, облича, дава им лекарства и се грижи за домакинството.

„Страхувам се от всяка зима. Вече съм на 76 години и нямам силите, които имах преди. Но най-много се страхувам какво ще стане с тях, когато мен вече ме няма. Кой ще им подаде чаша вода, лекарствата или парче хляб? Тази мисъл ме измъчва всеки ден“, споделя през сълзи възрастната жена.

До дома им трудно стига дори линейка

Къщата на семейството се намира високо в планината, а пътят до нея е труднопроходим. През зимата снегът често откъсва района от света и дори екипите на Спешна помощ трудно успяват да достигнат до тях. Именно това превръща всяко заболяване или спешен случай в сериозна опасност.

Добри хора не ги изоставят

Сред малкото хора, които помагат на семейството, е Лазар Глушчевич.

Той разказва, че случайно се запознал с Милица и синовете ѝ, но след срещата решил, че не може да остане безучастен.

Заедно с приятели успели да изградят пътека пред къщата, за да могат инвалидните колички да се движат по-лесно.

„Когато ги видях за първи път, сърцето ми се сви. Помагаме с каквото можем, но това не е достатъчно“, казва той.

Надеждата е да се преместят преди зимата

Според хората, които ги подкрепят, единственото трайно решение е семейството да бъде преместено по-близо до град, където ще има лесен достъп до лекари и болница.

„Не им трябва лукс. Достатъчна е малка къща близо до медицински център. Най-важното е да не останат сами в планината, особено когато падне снегът“, смята Лазар.

Милица и двамата ѝ синове не мечтаят за богатство или удобства. Те искат единствено сигурност, достъп до медицинска помощ и шанс да живеят по-спокойно.

Историята им е болезнено напомняне, че понякога една подадена ръка може да промени нечий живот.