Красота: Вижте чашите, направени от Дечо Василев и оцелели в пожара в хижа “Петрохан”

Ралица Асенова показа във фейсбук профила си красиви чаши, направени от открития мъртъв в хижа “Птрохан” Дечо Василев.

Майката на друг от загиналите – Ники Златков, разказва за това какъв човек е бил Дечо и за уменията му да работи с глина:

ДЕЧО ТВОРЕЦЪТ 

Тези чаши са правени от Дечо. Малкото оцелели.

Повечето хора знаят, че той беше счетоводител – човек с над 20 години опит, със собствена счетоводна фирма, изключително отговорен и прецизен в работата си.
Но това беше само една малка част от Дечо.
Той беше творец.
Бил е и щангист.
Занимавал се е и със спортни танци.
Беше и масажист.

На пръв поглед – различни светове. Числата и глината. Силата на щангите и финесът на танца. Дисциплината на счетоводителя и чувствителността на ръцете, които могат да изваят форма от парче глина или да отпуснат човешкото тяло.

А в Дечо всичко това съществуваше заедно, съвсем естествено.
Сякаш един човешки живот му беше тесен и затова той успяваше да побере в него няколко дейности – без показност и без необходимост да доказва на когото и да било каквото и да било. Той никога не се опитваше да бъде „творец” нито се приемаше за такъв. Не търсеше признание. Не търсеше публика. Не търсеше слава, име или реализация. Просто твореше.

Истинският творец е точно това – човек, който създава не за да бъде видян, а защото в него има нещо, което иска да се претвори във форма.

Такъв беше Дечо и в живота.

Изключително скромен. Невероятно щедър. От онези редки хора, които сякаш нямат собствени нужди, защото винаги поставят нечии чужди пред своите. Себе си оставяше някъде накрая. За другите винаги имаше – време, внимание, всичко…..
Глината е запаметила ръцете му, намерението му, визията му.
И когато него вече го няма, остават нещата, които ръцете му са докоснали.

Дечо не търсеше начин да остави следа. Но я остави. В хората. В добрината, която им е дал. В онова, което е създал.
Истински творец. Точно защото никога не е имал нужда някой да го определи като такъв.

Някои хора оставят името си. Други оставят нещо много по-ценно — следите от ръцете и душата си върху творенията си.