Психоложката от "Игри на волята": Пет дни гладувах, всяка минута оцелявах!

Кристина Вутева направи откровена равносметка за участието си в „Игри на волята” и разказа за едни от най-тежките моменти, които е преживяла в предаването. В „На кафе” тя призна, че именно прекалено комфортният ѝ живот я е накарал да потърси ново предизвикателство.

„Усетих се в някакъв застой, тъй че имах нужда от това предизвикателство”, сподели Вутева. По думите ѝ тя често мотивира останалите да правят крачка напред, но в един момент осъзнала, че самата тя е спряла да го прави.

Участието ѝ обаче бързо я сблъскало с истинските трудности на формата. Кристина разкри, че гладът и тежките условия на плажа съвсем не са преувеличени.

„Гладът е истински. Плажът е истински. Аз пет дена гладувах. Това никога през живота ми не ми се е случвало”, призна тя. Вутева дори определя преживяното като ежедневно оцеляване.

Тя коментира и представянето си в племето, като призна, че в определени моменти се е възприемала като неговото „слабо звено”. Според нея останалите участници са били много силни и понякога не са успявали да покажат пълния си потенциал, защото са се опитвали да ѝ помагат.

Любопитна част от разговора беше и темата за общуването с нарцистични личности. Вутева обясни, че според нея директната конфронтация не работи.

„С нарцис не заставаш срещу него. С нарцисти трябва да играеш с него”, заяви тя и допълни, че подходът е да се използват силните качества на човека, като същевременно се внимава с негативните му страни.

Кристина разказа и за годините си в Нова Зеландия. По думите ѝ там спортистите са насърчавани да се развиват и извън спорта, докато в България често остават концентрирани единствено върху спортната си кариера.

Животът на другия край на света обаче в един момент започнал да ѝ се струва прекалено тих. Именно това, заедно с желанието отново да почувства връзката с родината си, я накарало да се прибере.

„Усетих, че искам да си стъпя на собствена земя, за да мога да поема от корена сила”, сподели Вутева. А завръщането в България бързо ѝ припомнило динамиката, която ѝ липсвала: „Викам си: Чакай малко да се повеселя.”