19 г. след трагедията В Цар Калоян още треперят от потопа

Дете на 7 г. потъва, затиснато от хладилник. Бабата е повлечена, а дядото се самоубива 

Борислав РАДОСЛАВОВ

Страх сковава хората в Цар Калоян 19 години след ужасяващия потоп, който взе осем жертви. Макар и години по-късно, местните още не могат да преодолеят шока от наводнението, жертвите и последиците.

Хората се притесняват какво ще стане, ако, не дай Боже, отново ги сполети нещо подобно.

“Забравени сме от държавата. Тогава имаше министерство на бедствията и авариите и се помогна много, но след закриването му видяхме колко наводнения имаше и как вече няма организация и помощи като хората. Затова е добре то да се възстанови или да има сходна структура. Държавата не е готова за бедствия и авария. Чудим се какво да правим, като ни връхлети поредната трагедия”, категоричен е зам.-кметът на селото Шукри Джамферов. По времето на потопа той е само на 17 г.

Осем жертви взима невижданата трагедия в Цар Калоян на 6 август 2007-а. За 24 часа над района се изливат огромни количества дъжд – 291 литра на квадратен метър. Приливната вълна на места достигна височина от 6 метра, заливайки и разрушавайки стотици къщи в града и съседното село Езерче.

Сред осемте жертви е и 7-годишно момченце. Тялото му е открито от спасителните екипи на 8 август 2007 г., два дни след опустошителната водна стихия.

“Детенцето е било на гости за ден-два при възрастна жена, на която е племенник. Къщата не е до реката, а горе на баира. Водната стихия повлича бабата и тя се удавя. Момченцето е било вътре и е затиснато от хладилника, без да може да се измъкне и да оживее. Тогава съпругът на жената не е бил там и се спасява, но малко по-късно се самоубива с лекарства”, споделя за жестоката семейна трагедия Шукри Джамферов.

Къщата на Шукри е само на 50 метра от водата и целият първи етаж е залят. Преди водата да изпълни двора и къщата, младият мъж успява да спаси три овце и три кози, качвайки ги на терасата на втория етаж.

Спасено е и кучето, но конят на семейството загива. Приливната вълна събаря обора и той се стоварва върху жребеца. Шукри мята на гърба бала със слама, за да има храна за спасените животни.

“Беше голям шок, ще помня до края на живота си”, споделя Джамферов.

Днес в памет на жертвите има построен монумент.