Призраци на монаси живеят в пещера в Странджа

Духовниците са погребани живи! Сълзите им се стичат по стените, вярва се, че опрощават грехове и носят изцеление

Призраци на погребани живи монаси обитават пещера в сърцето на Странджа! Под параклиса “Света Троица” се крие тайнствена подземна обител, обвита в легенди за невидими пазители.

Местните жители вярват, че духовете на загиналите калугери никога не са напуснали това място. По стените на пещерата се стичат капки вода, които според местните легенди са сълзите на монасите. Свещените капки опрощават грехове и носят изцеление на вярващите.

“Мястото е много чисто за молитви и пречистване на душата. Усеща се силна положителна енергия, която трудно може да бъде описана с думи”, разказва пътешественикът Анатоли Василев, който няколко пъти е посещавал мистериозното място.

Параклисът се намира сред гъстите гори между бургаските села Граматиково и Визица. Встрани от отъпканите пътища, под короната на вековен дъб, каменният храм крие вход към естествена пещера, смятана за свещена много преди появата на християнството. Според преданията там някога е имало тракийско светилище. До подземието се слиза по каменни стъпала, които отвеждат все по-надълбоко в недрата на земята. Според местните поверия монасите все още пазят светилището.

“Разказва се, че хора, пристъпили с чисто сърце, намират необясним покой, облекчение и духовна утеха. Вярващите докосват лицата и очите си с водата, убедени, че тя носи здраве и пречиства от грехове”, споделя Анатоли.

Вярва се и че всеки, който отиде там с лоши намерения, с цел да руши или да открадне нещо, ще бъде сурово наказан от невидимите пазители. Съществуват разкази за иманяри, които са опитвали да копаят в пещерата и са били сполитани от внезапен ужас, губили са разсъдъка си или са се изгубвали в гората на връщане.

“Според поверието духовете на монасите усещат с каква енергия пристъпваш прага. Ако човек е зъл или крие тежки грехове, той усеща силно задушаване, тежест в гърдите и непреодолим страх, който го кара да избяга. Затова се казва, че мястото само избира кого да допусне до себе си. Ако влезеш с чисто сърце и смирение, духовете на погребаните монаси чуват молитвите ти и ги отнасят директно към Бога. Затова и водата, която се приема за техните сълзи, се смята за толкова чудодейна”, допълва Василев.

Историята разказва, че при османското нашествие духовниците потърсили спасение в дълбокия проход. За да се укрият, затворили входа, но последвалото срутване ги откъснало завинаги от света. Според преданието турците допълнително затрупали галерията с камъни, превръщайки подземното убежище в гробница и правейки излизането на калугерите невъзможно.

Векове по-късно мястото потънало в забрава. Едва през 1874 г. мистичен сън насочил хората към изгубеното светилище. На местен жител се явил възрастен мъж, облечен като владика, който му казал, че му е омръзнало да стои на тъмно и иска да излезе “на видело”. Духовникът много точно обяснил къде да търсят скрития манастир и след втори сън с настойчиви указания хората от Граматиково започнали да търсят скрития храм.

Разкопките продължили цял месец, докато накрая достигнали покрива на затрупания манастир. Така свещеното място отново видяло бял свят, след като столетия било скрито под земята.