Актьорът Георги Мамалев: Мечтая си политиците да спрат да лъжат и крадат

Влизането във властта вече става само, за да има келепир

КОЙ Е ТОЙ

Георги Мамалев е роден е на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев и още същата година е назначен на щат в Народния театър “Иван Вазов”. Зад гърба си има стотици запомнящи се роли на театралната сцена като Аврам Совалката в ДОпит за летенеУ от Йордан Радичков, Фратю в ДЧичовциУ от Иван Вазов, Пък в “Сън в лятна нощ” от Шекспир, Шура Балаганов във “Великият комбинатор” по Иля Илф и Евгений Петров.

Телевизионната публика пък го помни от образите му на Гошо от “Оркестър без име”, принц Алфонсо от “13-ата годеница на принца”, Стефан Стамболов в “Записки по българските въстания” и капитан Мортимър от “Последни желания”. Щастилво женен, с двама синове и внуци.

– Г-н Мамалев, изборите минаха. Какви трябва да са политиците ни?

– Не такива, каквито са в момента! Това е някаква утопия да седна да разказвам мечтите си и това как си представям да изглежда бъдещия политик. Но все пак човек може да си помечтае. Много бих искал сегашните политици просто да избягват да говорят глупости – нещо, което те за жалост няма да престават да правят. Искам и да престанат да крадат и да въртят корупционни схеми. Нещо което те също няма да престанат да вършат. По-голямата част от тях влизат в политиката точно за това – да печелят пари по нечестен начин. Нямат истинска идеология, не се интересуват от такава и за мнозина тя е напълно непозната. Келепирът е по-важен от убежденията.

– Обединяват ли ни политиците?

– Не, защото ние не сме им нужни обединени. Българският народ не е нужен обединен както на нашите политици, така и на тези в чужбина, които сискат България да бъде слаба. Народът ни е много по-удобен, когато е разединен. Знаете принципа: Разделяй и владей! И виждаме как политици у нас и враговете ни отвън успешно изпълняват задачата да ни разделят. Истината е, че и ние като народ чудесно се вписваме в разрешението на тази тяхна задача. Както обичам да казвам, имаме си чудна поговорка: УПрост народ, слаба държава!Ф. Цитирам народа! За жалост политиката у нас, освен да разделя се прави и много некадърно. Или може би едното е следствие на другото.

– Защо некадърно?

– Защото не можеш да твърдиш, че си успешен политик и се грижиш за хората, а да не си довършил магистралата УХемусФ, която се строи вече 50 години! Онзи ден по новините чух, че в Полша за 15 години са постоили 3 хиляди километра магистрала. А ние едни 200 километра не можем да направим! Това говори за страшно безхаберие на политиците, които са управлявали през всичките години! Всеки като е на власт гледа главно да краде. Затова няме, магистрали, нямаме пътища, нямаме атомни централи, нищо нямаме! И за капак и парите ги няма!

– Защо го търпим, имате ли обяснение?

– Защото толкова ни е акълът! Ние, що за народ сме – иначе постоянно повтаряме колко сме умни, колко сме трудолюбиви, колко сме напредничави, какви правоверни християни сме. Само хвалебствия, но можем да се гордеем само с факти от миналото ни, докато настоящето ни е тъжно и е срам! Затова не очаквам големи пролеми. За един уважаващ себе си народ, за един силен народ, кражбите на политиците трябва да бъде негов основен проблем – как се изгражда държавата и как той се вписва в своята държава.

Истната е, че сме много нещастен народ! И резултатите ни са много слабички, няма за какво много-много да се гореем и да се тупаме по гърдите! И щом у нас за партиот се счита човек, който обича чужда държава повече, отколкото своята и на думи е голям родолюбец, а всъщност нищо не е свършил, наистина е много зле работата. За мен всеки български гражданин, който си върши работата съвестно, всеки който има хубаво семейство, работи и дава нещо на обществото е много повече патриот от тези, които само дрънкат колко обичат Бълагрия и са готови да палят публично това знаме, което не им се харесва. Не е патриот този, кото е татуирал на гърба си УСвобода или смъртФ, а отпред на гърдите си – образите на Ботев и на Левски. Това е показен националист и никога нищо добро няма да свърши за държавата. Такъв човек може да се сбие с полицията, да подпали кофи за боклук, да крещи непричилни изрази и дотук. Но за обществото – нищо няма да свърши, дори напротив! Този човек не е патриот!

– От какво се интересуват тогава българите?

– За жалост хората у нас много се вълнуват не от това какво става в България, а коя чужда държава повече да обичат. Вълнуват се от джендъри, от Запад или от Изток, интересуват се дали тези са православни или са католици, от всичко друго, но не и от себе си. Народите, които се развиват, затова не ни обръщат внимание. И затова, виждате, че нашите съюзници за жалост се държат към нас като към някакъв случайно присламчил се към тях народ. Даже ни казват – какво правите вие? Ние искаме от вас сериозни крачки, а вие мрън-мрън. Само мрънкаме и нищо не правим! Това е истината за нас. Затова няма да имаме магистрали, няма да имаме и атомна електроцентрала, ще живеем зле и, бедно, и ще имаме политици, които развяват знамена на чужди държави, целуват и ще викат: “Ура-ура!”.

– Много песимистично звучите?

– Не е песимистично, а реалистично. Вижта само положението с образованието на българските деца – на последно място сме според статистиката на ПИЗА 2026. Това са неграмотни, некадърни млади български хора. Това е ужасяващо!

– Невежеството ли е обяснението за ниската избирателна активност?

– И не само. Народът отдавна вече загуби вярата в политиката, че ще донесе промяна към добро. Българите виждат какво вършат политиците и загубиха напълно доверието си в тях. Политическата ни система се възползва от тях, че са науки и невежи и им търкалят всякакви идеи по телевизиите и в социалните мрежи и положението е такова, каквото е – ужасия, тъпотия, скъпотия и действията на политиците са само политически приказки, Както е казал народът “Дума туткане прави”. И така ще я караме!

– Нещо оптимистично?

– След 5-6 месеца ще дойде пролетта и ще стане по-мило, по-приятно и по-свежо. Надеждата умира последна, на за жалост аз все повече се отдалечавам от нея.