Пълен списък с всички ЛЕЧЕБНИ извори в България

Молитвата и кръстът правят обикновената вода светена. Те променят полевата й структура и я правят лечебна.

Като правило богоявленската вода има най-голяма сила. С нея църквата забърква мирото, ръсят се домовете, отпива се против болести. Попадне ли в ръцете на неверници, екстрасенси или магьосници, резултатът от осветената вода е нищожен. Така може да се погуби дори здравето и душата на човека, смята църквата.

Подобен е случаят и с лечебните извори. Софийският “Живоприемни източник” край някогашното село Подуяне например, ненадейно пресъхва. Мълвата твърди, че неверници съсипват лековитата му сила.

Пътеводител на лечебните извори у нас:

– Водата в манастира “Свети 40 мъченици” край софийско село Врачеш, може да облекчи главоболие и повърхностни рани

– Водата в манастира “Св.св. Козма и Дамян” в село Гигинци пък помага при над 30 вида болести

– Водата в двора на гоцеделчевския манастир “Живоприемни източник” цери “женски” и очни болести

– Анемия, неврози, схващания на крайници има шанс да излекувате в габровския параклис “Успение Богородично”

– Край храма “Свети Мина” около Кюстендил много богомолци идвали да измолят здраве и си тръгвали излекувани

– Край хасковското аязмо паракслисът “Света Ана” събира стотици вярващи на Спасовден. Водата се препоръчва за ставите и костите

– В Дамбалъ, край Момчилград мюсюлманите се събират край целебния извор на пост и молитва. В нощта срещу Гергьовден той лекувал заекване и екземи

– Бъбречни болести пък лекувала областта Демир баба теке, около Разград, почитано място за мюсюлманите. Водата там е мека и се смята, че цери бъбречни заболявания и безплодие.

Църквата е установила два водосвета, които напомнят за две събития от Библията. Великият водосвет е посветен на Кръщението Господне в р. Йордан, а малкият водосвет – на раздвижването на водата от ангел, при което по чуден начин се изцерявали болните.

Велик водосвет има два пъти в годината – на 5 януари и на Йордановден. Малък водосвет се извършва в началото на всеки месец, с него се отбелязват храмовите празници.