45-годишната Ана, която гаснеше в мазе, през сълзи: Никой не ме иска заради епилепсията

Жената мечтае да се труди и да живее нормално в новото си жилище, научи Ко4

“Искам да започна работа, но не мога да намеря нищо. Заради епилепсията никой не ме иска. Постоянно търся, но заради заболяванията си съм отритната от всички работодатели!”

Това признава пред “България Днес” със сълзи на очи Ана Стоянова от Благоевград. Животът на 45-годишната жена е белязан от мъка и мизерия. Ражда се с детска церебрална парализа и епилепсия. Взима около 350 лв. социална пенсия. Тежката диагноза я съпътства през целия й живот. Пътят на Ана е изпълнен с трудности, но смелата жена преминава през тях с гордо вдигната глава.

На ранна детска възраст майка й я изоставя. Заминава на гурбет в Турция и не се връща с години. Бащата й си намира нова жена, ражда му се син и Ани е оставена на произвола на съдбата. Дори по-лошо – оставена е на милостта на мащехата си, която по думи на Стоянова никак не я обича. Благоевградчанката споделя още, че по-късно баща й съвсем се отказва от нея и болното момиче поема по своя път само.

Отритната от всички и без доходи, Ани живее с години в мазе. Там осветлението е слабо, условията са мизерни, а стените са покрити с влага, което прави обстановката потискаща и вредна за здравето. Докато наблюдава светлините, които блещукат от прозорците на чуждите апартаменти, преди да се прибере в тъмното си мазе, Ани е много нещастна.

За щастие, в края на 2021 г. се появява лъч надежда. Стоянова е одобрена за общинско жилище.

“Много плаках след срещата с кмета. Коя съм аз – инвалид, грозна, измъчена, бедна, но той ме прие. Изслуша ме и ми даде ключ към моето щастие. В началото ми беше трудно да обзаведа апартамента. Нямах парички, но лека-полека нещата се случиха. Сега всичко е прекрасно в новия ми дом”, споделя с вълнение Ана.

Към днешна дата Стоянова мечтае да започне работа, за да бъде напълно самостоятелна. Ограничила е припадъците до един на месец и е категорична, че може да се справя със задачите. 10 години е работила в шивашки цех. Заради честите й епилептични припадъци собственикът я моли да напусне. Ани осъзнава, че е в тежест, и без да роптае, го послушва.

“Мога да правя всичко, каквото ми кажат. Бих се радвала на нещо с компютър, за да мога да работя от вкъщи, но нямам претенции. Много искам да си имам и коте, за което да се грижа”, споделя още борбената жена.

Всеки, който желае да подаде ръка на Ани и да я приеме на работа, може да се свърже с редакцията и ние ще осъществим връзка с нея.

България днес