По волята на жена ми трябваше да изпратя баща си в старчески дом. Това бе най-трудното решение

Мама си отиде от малкия Любо, когато той беше бебе на две години. Тя почина. Бащата сам изправи сина си на крака, пренебрегвайки личния си живот.

Виктор и Ана се обичаха много. След завършването на университета се ожениха и заживяха заедно. Мечтаеха за деца, но нещата така и не се получиха. Вече бяха загубили надежда, но изведнъж се случи чудо – роди се малкият Любо.

Но на Ана не й беше съдено да се наслаждава на майчинството дълго време – тя почина, след като попадна в ужасна катастрофа. Така синът и бащата останаха сами.

Виктор се опита да положи всички усилия, за да не се чувства синът му тъжен и лишен от нещо. Той му даде цялата си любов и се опита да замести майка му.

Той никога не се жени втори път, защото дори не мислеше за жени – живееше само за сина си.

Любо стана голям мъж. Намери си съпруга. Виктор харесваше Яна, така че се радваше на щастието на единствения си син. Те живееха заедно, тъй като синът нямаше възможност да закупи отделно жилище.

А баща му вече беше в напреднала възраст, трябваше някой да го гледа. Все пак тежкият живот се бе отразил на здравето му.

Всичко беше наред до раждането на внуците. Родиха се две близначки – прекрасни момичета. Яна стана нервна, защото й бе трудно да се справя с децата и да гледа възрастния си свекър, който я дразнеше с присъствието си.

— Любо, трябва да решим нещо. Не можем повече да живеем заедно. Баща ти се нуждае от повече надзор от децата! – каза Яна на съпруга си.

— Разбирам те, но не мога да направя нищо. Сега си напрегната, защото си в майчинство и по цял ден си вкъщи. Имай малко търпение.

Но Яна не отстъпваше.

— Реши проблема, иначе ще се разведем. Трябва да мислиш за семейството си. Заведи го в старчески дом, така ще е по-добре за всички.

Любо не знаеше как да постъпи правилно. Не можеше да постъпи така подло спрямо баща си, но също така се страхуваше да не загуби семейството си. Все пак претегли всичко и решил да изпрати стария си родител в приют.

Бащата прие тази новина спокойно. Явно е знаел, че това ще се случи. Спокойно си събра нещата, сбогува се с всички и се качи в колата.

Когато пристигнаха на адреса, Любо се разплака и прошепна:

— Защо направих това? Как можах да направя такава грешка?

— Всичко е наред, синко, всичко е наред. Всичко направи както трябва, защото трябва да се грижиш за семейството си, а аз вече съм стар – утешаваше го баща му.

— Не, тате. Ти пожертва живота си за мен и преодоля всички трудности сам. Никога не си ме изоставял или предавал. А аз…!

Любо се върна в колата и откара баща си вкъщи. Веднага разговаря със съпругата си и й каза, че баща им ще живее при тях. Тя се ядоса и започна да опакова нещата си. Любо не я спря – Яна взе това решение сама.

Колкото и да искаше да спаси семейството си, съвестта му не му позволи да се отвърне от собствения си баща.