“Ако оцелееш, помни, че те обичам”. Всички, които прочели съобщението, плачели

Това е история за саможертвата на една майка по време на земетресение в Китай.

След като земетресението утихнало и спасителите стигнали до руините на къщата на млада жена, те видели мъртвото й тяло през пукнатините.

Но позата й била някак странна – сякаш била на колене като човек, който се покланя; тялото й била наведено напред, а двете й ръце сякаш били поддържани от предмет.

Срутената къща прекършила гърба и главата й.

С много трудности водачът на спасителния екип прокарал ръката си през тесен процеп на стената, за да стигне до тялото на жената. Той се надявал, че тази жена може да е още жива. Студеното и вдървено тяло обаче му подсказало, че тя със сигурност е починала.

Той и останалата част от екипа напуснали въпросната къща и тръгнали да претърсват следващата срутена сграда.

По някакви причини ръководителят на екипа бил подтикнат от непреодолима сила да се върне в руините сред мъртвата жена. Той отново коленичил и претърсил през тесните пукнатини малкото пространство под мъртвото тяло.

Изведнъж изкрещял: „Дете! Има дете! “

Целият екип работи заедно; внимателно отстранили купищата разрушени предмети около мъртвата жена. Имало 3-месечно момченце, увито в цветно одеяло под тялото на майка си.

Очевидно жената е направила най-голямата саможертва, за да спаси сина си. Когато къщата й падала, тя използвала тялото си, за да направи покривало и да защити сина си. Малчуганът все още спял спокойно, когато ръководителят на екипа го взел.

Докторът бързо дошъл да прегледа момченцето. След като разгърнал одеялото, той видял мобилен телефон.

На екрана имало текстово съобщение. То гласяло: „Ако успееш да оцелееш, помни, че те обичам.“

Мобилният телефон преминавал от една ръка в друга. Всички, които прочели съобщението, плачели.

„Ако успееш да оцелееш, помни, че те обичам.“ Такава е любовта на майката към нейното дете!