След като майката го изостави, бащата сам отглежда „слънчевото дете“ – ето как се развили нещата:

Името „слънчеви“ се прикрепя към такива деца, защото израстват много отзивчиви и доверчиви хора.

За съжаление, не са редки случаите, когато родителите изпращат специалните си деца в домове, страхувайки се от отговорност. Много ми е трудно да разбера как можеш да дадеш кръвта си. Такива деца, израснали в семейство, имат всички шансове за пълноценен живот.

Но има и родители, които се справят отлично с отглеждането на деца със синдром на Даун. Днес искаме да говорим за едно от тях. Това е таткото, който се казва Евгений, той е на 33 години, а синът му се казва Михаил.

Диагнозата на детето стана известна веднага след раждането му. Първото чувство, което изпита младият татко, беше объркване. Но той веднага се събра, защото съпругата му, която преживяваше най-трудно, имаше нужда от подкрепата му.

Евгений призна, че е бил много разстроен, когато е научил за диагнозата на сина си. Сега той много се срамува от поведението си. Имаше детето, което чакаше, а това е най-важното.

Скоро дойде осъзнаването, че той е пълноправен човек, който има специално дете. А сълзите му са истински егоизъм. И той трябва да носи отговорност, защото вече има син. В света има много по-лоши болести.

Първо, мъжът реши да намери възможно най-много информация за синдрома на Даун. В интернет той попадна на информация, че известната телевизионна водеща Евелина Бледанс също е родила „слънчево“ дете в този родилен дом. Човекът научи също, че в европейските страни такива деца са напълно адаптирани към живота в обществото.

Информацията за диагнозата на сина му не повлия на решението на Евгений за възпитанието му. Но съпругата му имаше различно мнение по този въпрос. Тя не искаше да отглежда болно дете и затова подаде молба за развод. Евгений не можа да убеди жена си.

Евгений не се смята за герой. Статутът на родител задължава всеки да носи отговорност за детето си.

На страницата си в Instagram мъжът разказва за трудностите, с които се сблъсква и как ги решава. Той се надява, че това ще помогне за промяна на отношението на хората към специалните деца.