Тя е българка, той италианец – избраха да сменят Сицилия с В. Търново и дори преместиха и тленните останки на сина си

Тя е българка, а той – италианец. Повече от две десетилетия живели в Сицилия и се радвали на прекрасни моменти. До един злополучен ден през 2017 г., когато единственият им наследник умира.

От 5 години Севдалина и Санто са постоянни жители на Велико Търново. Дошли тук, за да започнат нов живот и да се отърсят от болката по своя син. Преместили тленните останки от вечния му дом в Италия в гробищния парк в старата столица и това е първият такъв случай в болярския град.

„Имаме свое заведение за хранене в Сицилия. Бяхме щастливи и изобщо не сме помисляли да емигрираме. Така беше до най-черния ден в живота ни. През 2017 г. при автомобилна катастрофа почина нашият син Вилислав. Той беше само на 19 години“, разказа Севдалина.

Погребали го, както си му е редът, в Италия и всеки ден ходели да посещават вечния му дом.

Било им изключително трудно да продължат живота си там, защото често минавали покрай мястото на инцидента, срещали близките на другите участници в катастрофата и просто не можели да се съвземат.

„Предложих на мъжа ми да се преместим в България. Като млада аз съм идвала във Велико Търново и имах представа за града. Така през 2019 г. се установихме тук. Взехме си имот и останахме за постоянно. За нас обаче беше немислимо да сме далеч от детето си. Затова наехме траурна агенция от Италия, която организира преместването на тленните останки. Ръководството на гробищния парк във Велико Търново беше шокирано от нашия случай и дори не знаеше как да процедира, но в крайна сметка всичко се нареди. Оказа се, че за първи път се прави подобно нещо“, сподели почернената майка.

Оттогава почти всеки ден ходят на гроба на сина си, но от един месец забелязали, че цигари, които оставят край мемориалната плоча, изчезват.

„Направи ни неприятно впечатление, да – не е престъпление, но е неморално да се взима от гробовете. Това е оставено от опечалените близки. Не мога да повярвам, че някой има нужда точно от тези цигари. Въпросът е принципен. Ако някой ме помоли – ще му дам цигари, но не й да взема от починалото ни дете“, заяви Санто.

Съпрузите обсъдили проблема и с други хора, които като тях често идват да почетат паметта на близките си.

„Споделят ни, че много вещи изчезват. Трябва да се спре тази практика. Ние не оставяме храна, защото там преминават много бездомни животни. На слънце продуктите ще се развалят и може да се натровят кучета и котки. Ние сме природозащитници. С животните утешаваме мъката си“, обясни Севдалина.

В момента в дома си отглеждат три котки, едната от които осиновили, след като я открили върху гроба на сина си.

Съпрузите възнамеряват да подадат жалба до управителя на „Обредни дейности“ с молба да се засили охраната и контрола в гробищния парк.

Двамата са категорични, че смяната на местожителството им се отразява добре. Откакто са тук не работят, а са се отдали на опознаване на красиви локации в България.

Санто открива голяма прилика между Сицилия и Велико Търново и с удоволствие се разхожда по тесните калдъръмени улички в старата столица. Доста прогресивно учи и български език и вече може да общува свободно с хората у нас. Не може да свикне обаче с нашенската кухня, затова продължават да консумират основно италиански ястия, които Севдалина приготвя с финес и голямо желание.

Галина ГЕОРГИЕВА / Борба