Имах най-добрата майка на света: Тогава в чантата й намерих най-големия от всички ужаси – така започна семейният ни ад

„Животът на майка ми беше всичко друго, но не и обикновен. Тя стана майка едва на 16 години. С баща ми се разделили, когато бях на 2 години, и оттогава тя ме отглеждаше сама.“

„Когато беше на 19, майка ми беше диагностицирана с болестта на Крон – заболяване, което ѝ носеше силна болка, умора и депресия. Няма лек за това състояние, и животът ѝ беше изключително труден. Претърпя няколко операции, но накрая трябваше да приеме постоянна илеостома – хирургически създаден отвор в тънките черва.“

„През 1995 г. тя се омъжи за мъжа, който стана мой втори баща, но бракът им беше далеч от щастлив. Те постоянно се караха за дреболии и си разменяха вербални нападки. През цялото време майка ми се бореше с хроничното си заболяване, което ѝ отне самочувствието. Тя се бореше с наднормено тегло, тежка депресия и накрая се разведе след девет години брак.“

„Едва след развода тя за първи път изпита свобода. Майка ми започна да излиза, отслабна с 50 килограма за по-малко от година, но зад тези промени се криеше нещо много по-мрачно. Един ден, докато бяхме в магазина, намерих кокаин в чантата ѝ, скрит в кутия за лекарства. Когато я попитах, тя отрече всичко и обвини другите.“

„Казах на баба ми и леля ми какво съм намерила. Майка ми беше всеотдайна – никога не пропускаше моите училищни събития, редовно помагаше на приюти за бездомни. Затова всички бяхме шокирани. След много разговори и убеждаване тя най-накрая призна, че употребява кокаин, за да облекчи хроничната си болка. С времето обаче стана зависима и премина към метамфетамин, когато стандартните болкоуспокояващи вече не ѝ действаха.“

„Борбата беше тежка. Майка ми се опита да се самоубие 13 пъти в рамките на 10 години. Първият ѝ опит разкри колко сериозни са проблемите ѝ. Изпратихме я в рехабилитационна клиника, но не можехме да си позволим да завърши програмата. Тя се връщаше към наркотиците и състоянието ѝ се влошаваше.“

„Тя започна да краде от нас – бижута, вещи, всичко, което можеше да продаде. Семейството ни най-накрая събра пари, за да я изпрати в рехабилитационен център за половин година. Тя се върна с надеждата да започне нов живот, но само две седмици по-късно отново започна да употребява наркотици.“

„В този период тя се омъжи за дилъра си, надявайки се, че като семейна жена ще избегне наказание за престъпленията си. Вместо това беше осъдена и излежа 18 месеца в затвора. Дори след освобождаването ѝ, зависимостта ѝ остана и тя продължи да се връща към старите си навици.“

„Вечерта преди да се самоубие, майка ми позвъни на леля ми, уплашена, че съпругът ѝ отново се опитва да я вкара в затвора. На сутринта беше открита мъртва – с метамфетамин и смъртоносна доза сънотворни в тялото си.“

„Родих дъщеря си две седмици по-рано, за да не е зодия Риби“: Изповедта на тази майка подлуди мрежата

„Тогава бях объркана и ядосана, смятах я за егоист. Днес разбирам, че хората, които сами отнемат живота си, водят битки, които ние не виждаме. Майка ми се самоуби, защото не можеше повече да се бори. Тя не извърши грях. Единственият грях е да не помогнеш, когато можеш.

Ако някога се чувствате сами, протегнете ръка. Помощ има – просто я потърсете.„