Миналогодишният колаж от фрази бе озаглавен „Защо се разпадаме“ и завършваше така: „Цената на отделния човек си остана все още обидно ниска… Ние сме това, което сме, защото никога не мислим за „сетне“, не мислим и за „преди“ – и заради това се реем като обрулено листо в калпавото днес“. Това бе казано за миналата година. А докъде я докарахме ...
Read More »