– Бабо, разкажи за онова, твоето време, когато… Моля те! „Време, като време! Беше даденост, беше вече минало, къде възхвалено, къде изопачено, но е част от историята ни и няма как нашето поколение да го забрави“ – мислех си аз и се чудех какво да разказвам, но спомените просто нахлуваха в главата ми и започнах като сравнявах нещата със настоящето, ...
Read More »