Tag Archives: Спомени от соца

В не толкова далечното соц минало имаше една верига от магазини – „Кореком”, с която се свързваха мечтите на стотици хиляди младежи, че и далеч по-възрастни българи, помни Ко4. В тези грижливо пазени от взора на простосмъртните с плътни пердета и специална охрана търговски обекти в центъра на София, на големите бензиностанции, на летището и по границата, можеше да се ...

По времето на социализма ЦУМ беше емблема на родната търговия и изобилието, не просто магазин, а цяла институция, припомня ko4. На площ от 19 000 кв. м той беше най-големият на Балканите и събираше цели 120 магазина в един. Затова и хора от цялата страна идваха в София, за да си купят модерни дрехи, да облекат детето за абитуриентския бал, ...

Кo4 представя една гледна точка: В соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си щастлив, защото партията ти го е осигурила. Най-мразя носталгично за соца да ми хленчи някой, който е бил с памперс, когато той е приключил. Някой, който е подушил социализма само през пионерския ентусиазъм на баба си, партизанския устрем на прадядо ...

Днес няма църква в по-голям град, която да не е пълна с народ на Великден. Същото и по манастири и други. Някои смятат, че вярата се връща у хората след 45 години безбожие. Дали е така, обаче? Дали този народ пред олтара показва, че вярващите са много? Присъствието в църква на Великден и червените яйца не означават вяра в Бог, ...

Типичният градски соцресторант беше голям и просторен, понякога с етноелементи, с кратко меню, но имаше и оркестър, помни Ко4. Посещавахме ги семейно, водеха и нас, децата, главно да ядем кебапчета. Рядко отваряхме менюто, защото едно време практиката бе сервитьорът да изброи какво има, а и всичко се въртеше около скарата. С вкиснат поглед той обявяваше: „Кебапчета, кюфтета… шишчета. И мешана ...

Храната в стола беше лоша, а за ресторант пари нямаше, припомня КОЧ. При социализма имаше равни и по-равни. Това важеше и за почивката на море. Другарите имаха луксозни станции на брега на морето около Варна и Златните. Простолюдието се бореше за бунгало в Крапец, Китен, Приморско, Мичурин, Ахтопол, а за карти се чакаше дълго или се вземаха с връзки, съобщава ...

Всеки, който желаеше да се сдобие с жилище след 70-те, се записваше в списък и чакаше на опашка с години, припомня ko4. От началото на 60-те години, поради масовата миграция от селата към градовете, започва ударно строителство на панелни жилищни комплекси. Създадена е и стройна схема на планиране на нуждите на хората там: детска градина – на 3 до 5 ...

1. Децата на 90-те се научихме да ползваме компютри преди нашите родители. 2. Децата на 90-те с умиление си спомняме как сме хранили своето Тамагочи. 3. Децата на 90-те все още знаем наизуст движенията на Макарена. 4. Децата на 90-те още се усмихваме, когато се сетим как сме ходили да си вземем видеокасетки под наем – нещо, което нашите деца ...

Има едно малко схлупено селце в покрайнините на Радомирските полета. На пръв поглед изглежда най-обикновено село с няколко десетки баби и дядовци с бастунчета и гуменки по улиците, но далеч не е така. Даже самите те са участници в историите и тайните на това райско място – Гълъбник! Всички тези добри хора всъщност са баби и дядовци на мен, на ...