Благой Георгиев: Аз съм много добър баща, сърцето ми е заето

Благой Георгиев е бивш футболист, полузащитник, роден на 21 декември 1981 г. в София. Започва футболната си кариера в отбора на Славия, минава през няколко чуждестранни отбора, играе и в националния.

Горд баща е на четири деца от три жени, което е повод медиите често да пишат за него. От другата страна на славата стои вярата, която е неизменна част от него. Лично той е изградил два параклиса. С какво заменя футболната си кариера и как се готви за предстоящите празници четете в следващите редове.

– Г-н Георгиев, с какво се занимавате в момента?

– Започнахме един подкаст и изцяло съм отдаден на него. Освен това организираме благотворителни футболни мачове с моите приятели. Всеки месец сме в различен град. С моя отбор от известни бивши футболисти се изправяме срещу най-добрия отбор в града на малки вратички. Имаме спонсори.

Даряваме на някоя детско-юношеска школа топки, пособия, всичко, което е нужно за тях. Доста хора се включват. Това е една много хубава инициатива, тъй като всичко отива за децата, които са бъдещето на България. Те нямат нужда само по Коледа и по празници от подкрепа, а имат нужда всекидневно, затова сме решили да го правим всеки месец. Надяваме се никога да не приключи тази инициатива.

– Този месец към кого е насочена инициативата?

– Бяхме в Дупница, преди това в Перник. Следващите срещи са в Сандански и Кърджали. Ще гледаме да помогнем на детско-юношески школи, които наистина се нуждаят от това. Големите школи не са допрели до нас, но по-малките имат нужда от подобен тип инициативи.

– Липсва ли ви професионалният футбол?

– Липсва ми със сигурност. Няма как. Това съм правил цял живот, но от две-три години съм се запалил доста по тениса и в момента само това правя, не играя футбол. Ритам само за благотворителните мачове. Спортът е важно нещо, не трябва да се оставяме, защото после не може да се върнем в ритъм.

– Имате четири деца, бихте ли искал някое от вашите момчета да тръгне по вашия път?

– Естествено! Всеки баща би се радвал някой от синовете му да го наследи, но аз не съм от тези хора и от тези бащи с болните амбиции, които искат на 100% да ги следват. Те си решават. Ако някой иска да стане пианист, ще му помогна с каквото мога, но ако иска да стане футболист, на драго сърце бих дал всичко за него и бих предал всичко, което знам, но те сами си определят своето бъдеще.

– Има ли наченки в някой от тях за футболна кариера?

– Има! Например Давид вече тренира и показва добри резултати. Не искам да го хваля, но съм много доволен от него. Дано продължи.

– Какъв баща е Благой Георгиев? Добро или лошо ченге го играете?

– О, много съм добър. Децата понякога ми се качват на главата. Такъв съм и не мога да се променя. Дори да им се скарам нещо и да се нервирам, след една минута всичко е приключило.

– Вие сте изключително религиозен човек. Откъде идва това?

– Честно казано, не знам. Рано или късно на всеки човек се случва. Донякъде може би идва от моята майка. Когато е имало някакви неща, които са ми се случвали, подсъзнателно съм го усетил. Няма някакъв конкретен случай. Вярата е в мен от малък.

– Постите ли?

– Спазвам постите цяла година. Не само коледните и великденските, както повечето българи знаят. Има още два вида така наречени големи пости по 15 дена. Спазвам естествено и в сряда, и в петък през цялата година. Да го кажа за всички православни християни, че е хубаво тези два дни да постят, защото в сряда са хванали Исус, а в петък са го разпънали. Ние, в България, обичаме да казваме, че сме православни християни, а вярваме на милиони суеверия, астролози, гледачки, което не кореспондира с вярата, но това е много дълга тема.

– Как ви се отразява въздържанието?

– Дотук съм отслабнал с 18 килограма за около 40 дни. В момента съм с 5 килограма по-лек от времената, когато играех като професионален футболист. И се чувствам по-добре. Въпреки че постите не са за това да се чувстваш добре физически, те са по-скоро за духовно пречистване. Дори да не ядеш месо и млечни продукти, ако правиш глупости и имаш лоши помисли, няма никакъв смисъл. Това вече се превръща в просто диета.

– Какви са плановете ви за предстоящите празници?

– Ще ги прекарам както всички празници – със семейството, децата. Отвикнал съм от купоните. За мен Рождество Христово е по-важно. Нова година е ден от календара, както се казва. Ако не заспя, ще изчакам до полунощ.

– В края на годината сме, време е за равносметки. Кое е най-хубавото нещо, което ви се случи за последните 12 месеца?

– Винаги съм казвал, че трябва да сме благодарни на Господ, че сме живи и здрави. Ние и нашите семейства. Това е най-важното! На мен ми се случи през тази година да се запозная с моите работодатели, които ми станаха и приятели. Радвам се, че Бог ни запозна и събра с тях, защото са уникален екип.

– Кое е най-лошото за вас през изминалата година и успяхте ли да си извадите някакви поуки?

– Всяка година си вадя поуки. Такива могат да се правят дори всеки ден. Аз съм много доверчив човек. Наивен съм може би до някаква степен, което ми е голяма грешка. Не че искам да си правя комплимент, но като имам някой близък приятел, бих дал всичко за него, без значение кога, къде, как. Доста мои приятели в кавички вече не са покрай мен. И слава Богу, защото разбрах много неща, които не са добре. От една страна, това ми е поука, от друга, се радвам, че съм обграден само от хора, на които наистина държа, знам, че са ми близки и мога да разчитам на тях. Не количеството, а качеството е важно. Мога да събера и 10 хиляди човека, които на маса са ми приятели, но всъщност не е така.

– Емоционален човек ли сте?

– Да, няма какво да го крия. Мога да се разплача дори от нещо, което не е съществено, но в този момент или ситуация съм го почувствал така. Дори от филм.

– През 2023 г. станахте големият победител в последния сезон на „Сървайвър“, каква е равносметката година по-късно?

– Това е едно преживяване, през което всеки би искал да мине. Беше ми доста тежко. Може би това беше най-тежкият ми период в живота. Бях подложен на глад, стрес, лишения всякакви, но важното е, че показах воля и продължих напред. Радвам, че успях да покажа това и че успях да мина през всичко. Със сигурност ме изгради още повече като характер.

– Победата ви бе съпроводена от друга голяма новина, а именно подадените документи за развод от бившата ви жена Полина. Как го приехте?

– Не искам да се връщам към тези неща. Това е минало, забравено. В момента съм щастлив, весел, усмихнат. Жив и здрав най-важното, заобиколен от най-близките си хора. Това, което е било преди, е минало. Аз съм такъв човек, някой може би ще каже доста краен, но като приключа с някого, приключвам тотално още на следващия ден. Живи и здрави! Пожелавам успех на всички, с които съм бил, но това е минало за мен и не се връщам по никакъв начин. Гледам напред. Имам си деца, близки, семейство, което е важно за мен, на което държа, което знам, че ме обича и аз обичам. Това е най-важното.

– Свободно или заето е сърцето ви в момента?

– Отдавна съм с човек, когото обичам. Това е, което мога да кажа. Не искам да давам повече подробности за личния си живот, заявява той пред „България Днес“.