Влогърка от Германия влезе в “Столипиново” и остана изненадана от това, което видя

Немската влогърка Магда Махт журналист посети пловдивския квартал “Столипиново“, за да покаже живота в едно от най-големите ромски гета в Европа. В своя видеорепортаж тя разказва за бедността, огромните количества отпадъци, рушащите се сгради и тежките условия, в които живеят десетки хиляди души.

Вместо да се ограничи до познатите кадри на мизерия и разруха обаче, тя се опитва да разбере причините за проблемите и защо толкова много жители на квартала са свързали живота си с Германия.

“Намирам се в едно от най-големите гета в Европа. Купища боклук, разрушени къщи, импровизирани постройки, а сред всичко това живеят десетки хиляди хора. Искам да разбера кой е виновен и как се стигна дотук“, започва разказа си Магда.

Тя признава, че нейното първоначално впечатление. Навсякъде вижда бедност, отпадъци и сгради, които спешно се нуждаят от ремонт. След като прекарва повече време в квартала обаче, установява, че действителността е значително по-сложна.

Тук има магазини, семейства, училища, кафенета, пазари и собствен социален живот. Понякога минават и скъпи автомобили, много от които са с германска регистрация, отбелязва тя.

Според цитираните в репортажа оценки населението на Столипиново достига около 40 000 души, макар точни данни да липсват.

Една от първите трудности пред Магда е нежеланието на местните жители да застават пред камерата. Мнозина се опасяват, че думите и образите им могат да бъдат представени по подвеждащ начин в интернет.

След няколко отказа той успява да разговаря с мъж на име Йомер, който разказва за живота в квартала и отношението към неговите жители.

“Няма разлика между християни и мюсюлмани. Независимо дали си ром, турчин или друг, всички сме хора“, казва мъжът.

Йомер смята, че общинските власти не полагат достатъчно грижи за квартала, а етническите малцинства продължават да се сблъскват с дискриминация.

Махт проследява и историческите причини за днешното състояние на Столипиново. Тя припомня, че по времето на социализма районът е изглеждал различно. Много семейства са се заселили там заради работните места в близките предприятия, а за работниците са били изградени жилищни блокове.

След 1989 година икономическите промени, закриването на предприятия и загубата на работни места допринасят за постепенното обедняване и изолацията на квартала.

Защо в Столипиново толкова често се говори немски?

По време на обиколката журналистът среща група младежи, израснали в Германия, които са се върнали в Пловдив, за да посетят своите баби и дядовци.

Сред тях е Умут, който разказва, че е заминал за Германия с майка си и двамата си по-малки братя, когато е бил едва на четири години.

“Баща ми вече беше в Германия. Там бяха и братовчедите ни, и други членове на семейството. Затова всички се преместихме“, обяснява младежът.

Оказва се, че връзката между Столипиново и германската провинция Северен Рейн-Вестфалия е особено силна. Много семейства от пловдивския квартал живеят в Дуисбург, Дортмунд, Ремшайд и други градове от Рурската област.

Причините обяснява социологът д-р Филип Лотхолц от Университета в Марбург, който работи и с организацията “Столипиново в Европа“.

Сред основните фактори за това преселение са сравнително достъпните жилища, вече съществуващите мигрантски общности и възможностите за работа.

Особено значение има и турският език, който се използва широко в определени общности и предприятия в Рурската област.

“Много малки предприятия, подизпълнители и агенции за временна заетост се управляват от турскоговорящи хора. Това улеснява намирането на работа“, обяснява социологът.

Боклуците в Столипиново: Кой носи отговорност?

Един от най-силните акценти в репортажа е състоянието на улиците и проблемът със сметосъбирането.

Докато се разхождат из квартала, Умут и неговите приятели показват на Магда натрупаните отпадъци.

“Днес имаше сметосъбиращ камион, но, както изглежда, не са взели много“, коментира един от младежите.

На въпроса дали боклукът трябва да се събира редовно, той отговаря че е задължително, но твърди, че това невинаги се случва.

Според местните жители част от работниците не желаят да обслужват определени места заради силната миризма и замърсяването.

Д-р Филип Лотхолц също отправя критики към начина, по който се управлява проблемът.

Според социолога наличните съдове за отпадъци не са достатъчни, а честотата на сметосъбиране не отговаря на потребностите на населението. Той смята, че отговорността не бива да се прехвърля единствено върху жителите на квартала, без да се отчита ролята на общинската администрация.

Личното ми впечатление е, че има много хора, които се опитват да поддържат квартала чист, допълва журналистката.

В репортажа се споменава и твърдение, че Столипиново става значително по-чисто в навечерието на избори.

Махт уточнява, че не е успял да провери независимо всички обвинения към местната власт. Тя твърди, че е потърсила позицията на Община Пловдив, но до крайния срок за завършване на материала не е получил отговор.
Наводнени мазета, бедност и труден живот

По време на обиколката влогърката разговаря и със собственик на малък магазин, който разказва за финансовите затруднения на семействата в квартала.

Мъжът се оплаква от ниските доходи и недостатъчната социална подкрепа.

Махт разказва за напрежението през 2002 година, когато заради натрупани задължения електрозахранването в квартала е било прекъснато, което довежда до сериозни конфликти. В друг момент тя влиза в мазето на жилищна сграда, където заварва сериозен проблем с водопроводната инфраструктура.

“Всичко е под вода. Цялото мазе е наводнено. Значи човекът е казал истината, че водата, която използват горе, просто се стича долу“, коментира тя.

Кадрите показват част от битовите проблеми, с които се сблъскват обитателите на старите жилищни блокове.
“В Германия ни дискриминират, но в България е още по-зле“

Друга важна тема в репортажа е отношението към ромите и етническите турци.

Младеж, който не желае да бъде сниман, споделя, че се е сблъсквал с дискриминация в Германия, но според него отношението в България е още по-тежко.

Други жители също разказват за обиди и подигравки заради етническия си произход или езика, който говорят. Социологът Филип Лотхолц посочва, че дискриминацията затруднява достъпа до редовна заетост и принуждава част от хората да търсят препитание в неформалната икономика или в чужбина.

В репортажа на Махт е разгледано и отношението на германските медии към мигрантите от България и Румъния, особено през 2013 и 2014 година, когато публикации за бедност, престъпност и проблемни жилищни сгради предизвикват сериозни обществени дебати.

Според Лотхолц често се пропуска отговорността на собствениците и управителите на сградите, а вината се прехвърля върху техните обитатели.

Той критикува и практиката на принудително освобождаване на цели жилищни сгради в някои германски градове, тъй като подобни действия могат да доведат до загуба на адресна регистрация, прекъсване на образованието на децата и затруднен достъп до социални услуги.

В края на посещението си Махт прави равносметка на видяното.

Тя не отрича сериозните проблеми в Столипиново – незаконното строителство, бедността, отпадъците и лошата инфраструктура. Според него обаче би било погрешно всички тези проблеми да се обясняват единствено с етническия произход на жителите.

“Хората тук също носят отговорност, но много неща не могат да решат сами – недостатъчния брой контейнери, десетилетията на изключване, дискриминацията и липсата на перспективи за работа“, обобщава влогърката.

Тя подчертава, че не е успяла да потвърди и внушенията в други видеоклипове, представящи квартала като изключително опасно място. Това, което други ютюбъри показват за Столипиново като изключително опасно място, аз не мога да потвърдя, заявява тя

Според нея историята на квартала не свършва на българската граница, защото социалните и икономическите проблеми са пряко свързани с миграцията към Западна Европа.

“Когато говорим за миграция, не трябва да питаме само защо хората идват, а и какво ги кара изобщо да искат да си тръгнат“, завършва Магда Махт своя репортаж.