Д-р Иван Манчев – призван от Бог да спасява пациенти на операционната маса, която „стои“ между небето и Земята

Изтъкнатият медик е извършил над 15 000 операции за 50 години, научи Ко4

КОЙ НЕ ЗНАЕ Д-Р ИВАН МАНЧЕВ ОТ ТЪРНОВСКАТА БОЛНИЦА? Невъзможно е неговата светла личност поне веднъж да не е влизала в полезрението на пациенти и техните семейства в областта.

Емблематичният за МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ хирург е спасил хиляди животи и въпреки че вече е на 74 г., той продължава и ще продължи да връща от онзи свят хора заради опита, който е предал на колегите си, поели щафетата в клиниката. Каквото и да се каже на д-р Манчев, е малко, защото делата му говорят красноречиво за това, че е благословен от Бог с изключителна медицинска дарба.

Д-р Манчев е родом от Дряново. В семейството му няма лекари, но родителите му високо ценели тази професия. Истинско възхищение в него предизвиквал придворният доктор на царете Фердинанд и Борис III – д-р Иван Карамихайлов, който по онова време дошъл да работи в местната болница.

„Той оперира мои близки и самия мен, когато бях на 5 години, за херния. Този човек ме вдъхнови. Родителите ми го уважаваха и неусетно в мен се роди идеята да стана лекар. Завърших в Медицинска академия – София, 1974 г. През цялото време на моето следване бях кръжочник по хирургия и най-голямото ми желание беше да ме разпределят някъде, където мога да работя хирургия“, споделя д-р Манчев.

След полагане на Хипократова клетва медикът получил златния шанс да сбъдне студентската си мечта благодарение на разпределение в хирургията на търновската болница при доц. д-р Александър Гюровски.

„Първият ми работен ден беше на 27 ноември 1974 г. Минал съм през всички степени на обучение, придобих специалност „Обща хирургия“ през 1979 г., а 1986 г. взех втора специалност – „Детска хирургия“. Изградих се като хирург благодарение на моите учители доц. д-р Александър Гюровски, д-р Георги Рашев, д-р Хаджигенчев, д-р Петър Попов и др. От всеки от тях съм взимал по нещо, защото хирургията освен наука е и занаят“, твърди бележитият специалист.

Ветеранът хирург влиза в историята на областната клиника и с поставянето на първия електрокардиостимулатор. На 6 май 1986 г. устройството е имплантирано на пациент от екип, ръководен от д-р Манчев, д-р Пантов, д-р Върбан Иванов и д-р Стефан Петров.

„Това беше първият поставен електрокардиостимулатор извън университетска болница в България и съответно голям успех за лечебницата. Докато станаха промените в България, сложихме 240 кардиостимулатора на нуждаещи се без каквито и да е инциденти“, поясни той.

През златните ръце на д-р Манчев минават хиляди пациенти, но той не е правил статистика колко души е спасил. Уточнява, че навремето имало държавна план-програма, според която един хирург е бил задължен да извършва между 180 и 240 операции годишно. Теглейки чертата, сметките показват, че за 50 години е направил над 15 000 операции.

„Невинаги всичко е било сполучливо, имало и неудачи. И аз съм човек, имало е случаи, в които нещата не са стигали до благоприятна развръзка. Но като цяло успеваемостта е била наистина добра. Това се дължи не само на мен, но и на моя екип. Няма велики хирурзи, има велики екипи“, твърди д-р Иван Манчев.

Медикът разказа, че никога не е е стремял да открие нови хоризонти за кариерата си в чужбина въпреки тенденцията от миналото, при която България масово изнасяла кадри в арабските страни.

„Винаги съм искал да работя във Велико Търново, воден от местен патриотизъм към болницата. Имало е много трудни моменти. През 1988 г. бях назначен след конкурс за началник на Хирургично отделение, а като дойдоха годините на прехода, от 1994 до 1997 г. бях медицински директор. В тази болница имаше тежка икономическа криза, аз се грижех само за едно нещо – да има отопление. Тогава болните си носеха чаршафите, възглавниците, храната. Имах чувството, че сме военна полева болница. Но все пак болницата оцеля, докато на този фон на много места се закриваха болници. Имах прекрасен заместник в лицето на д-р Кушева“, посочи д-р Манчев.

Медицинските казуси, пред които доайенът се е изправял през последните 50 години, са достойни за книга.

Един от най-значимите случаи в кариерата му е свързан със спасяването на 5-годишно дете от дом за сираци. Малчуганът постъпил в клиниката заради тежко заболяване, при което има висока смъртност. Направили му операции и в продължение на 6 месеца малкият пациент бил на лечение в болницата. Благодарение на професионализма на д-р Манчев и колегите му, детето оздравява, а впоследствие е осиновено в САЩ.

„На младите колеги искам да им кажа само едно нещо – че хирургията е изключително престижна, благородна и много трудна специалност, може да достави голямо удовлетворение и спокойствие на този, който й се посвети“, споделя един от най-обичаните лекари в областта.

Галина ГЕОРГИЕВА / Борба