Деси Цонева с разтърсващ разказ за смъртта и погребението на баща си

През годините Деси Цонева е една от коментираните популярни телевизионни личности.

Тя е дъщеря на обичания водещ Димитър Цонев, който си отиде от този свят на 56 години, както и внучка на други известни лица от екрана – говорителката Анахид Тачева и актьора Коста Цонев, които също вече не са между живите.

„Аз съм майка на две деца, запален кулинар, доста съм щура, забавна и винаги се усмихвам. Не искам да пораствам и винаги ще запазя детето в себе си“. Така започна изповедта си пред Мариян Станков-Мон Дьо в ефира на „Нова телевизия“ Цонева.

„В момента изживявам възможно най-спокойния етап от живота ми. Бракът с моя съпруг Явор Стефанов много ме промени. Промених средата си, начина си на живот, компанията си. Станах много по-спокойна, по-уравновесена.

Помъдрялата Деси може да се скара на другата Деси за някои неща, които не е трябвало да прави. Ако бях на това ниво, което съм в момента, някои неща нямаше да ги направя. Пиша стихотворения, имам стотици. Пиша когато съм тъжна, когато съм сама в къщи и вали навън“, сподели тя.

„Хората не си представят каква майка съм, как се грижа за децата си, как се грижа и помагам на всичките си приятели. Представят си една лигла, която е свикнала всичко да й идва наготово. И една прекалено разхайтена бохемка. Аз че съм бохем, бохем съм, но не съм чак това, което се обяснява. Кое клише за мен ме дразни? „Гледай я тази пияница“.

Примерно снимала съм се някъде на купон с една чаша вино в ръка, което е съвсем нормално човек като излезе. И се почва отдолу: „спри да пиеш“. Абе, ехо, вие виждате ли ме аз как живея, какво правя. Вкъщи ли живеете да знаете аз колко пия. Това не ме интересува, аз дори нарочно вече се снимам с чаша, само за да ги дразня. Ако дивакът в мен умре, то и аз ще умра“, продължи с усмивка тя и добави: „Никога не съм се срамувала от себе си. Харесвам се такава каквато съм. Постъпки, от които трябва човек да се срамува, са предателство, обида, ако направиш на някой нещо лошо. Аз такива неща не съм правила“.

В следващите минути тя говори за баща си Димитър Цонев, с който бяха много близки.

„С любов си спомням за една случка от Обертауерн, може би една от последните ни ски почивки с татко. Той кара със сина ми, учи го по една червена писта, аз карам по черната. Накрая двете писти се обединяват. Имаше едно скокче, аз скочих, и паднах много лошо назад, пукнах си каската, дори леко загубих съзнание. Спомням си как баща ми е над мене, пита ме как се казвам. Викам му „Деси“. Попита ме как съм, притесни се, че може да имам комоцио.

„Единият вариант е да ходиш на тъмно в хотела, да почиваш, а другият е да се качим горе на върха, да пием
просеко и да караме“, каза ми той, а аз избрах да отидем на върха. Там открихме невероятна нова писта, която беше толкова широка, най-красивата гледка, която съм виждала в планината. Грееше страхотно слънце. Изпитвах някакво огромно щастие от този момент“, върна се в годините назад Деси.

След това обаче премина към тъжните мигове, свързани с кончината на баща й през 2016 г.

„Съжалявам, че онзи ден, когато стана инцидента, бяхме на магистралата в един ресторант. Не послушах майка ми, която веднага каза, че е аневризъм. Решихме да се успокоим и не го закарахме веднага в болница. Можеше да е жив. Искрено съжалявам. Но не се обвинявам. За една нощ буквално тук горе централно ми излезе цял бял кичур.

Брат ми впоследствие загуби косата си, майка ми не беше на себе си. След такова събитие първо си в шок, после осъзнаваш какво се е случило и идва парещата болка. Не искаш да идват празниците, защото тогава си най-тъжен. На мен много ми помогнаха малката ми дъщеричка и съпругът ми. Имам чувството че баща ми ми го прати отгоре, за да мога да продължа“, каза бившата участничка във „ВИП брадър“.

„Реално белята е станала веднага в линейката. Аневризъм с масивен инсулт. Те просто са го поддържали в изкуствена кома. Нямал е шанс. Аз до последно таях надежда. Майка ми няколко дни преди да почине я видях навън в градината да плаче много силно.

Той почина реално на рождения ден на брат ми. Вместо да празнуваме рожден ден отидохме при мъртвото му тяло в болницата да подпишем документи. Друг ужасен спомен е на погребението. Правиха му аутопсия, а след такава аутопсия на главата, меко казано, няма как да се направи с отворен ковчег. Аз обаче реших да отворя и да го видя, но изглеждаше толкова различно. Все едно не беше той. Защо си го причиних ли? Исках да го прегърна и целуна за последно, защото на тръгване в линейката исках да му кажа „Тати, обичам те“, но му казах „Тати, ще се видим скоро“. Този образ ми се е запечатал в съзнанието и той ме разстройва“, сподели почти през сълзи 39-годишната софиянка.

„По някой път ми е много гадно, че моята малка дъщеричка няма да каже „дядо“ на никого. Тя има само една баба. Ако имах една единствена минутка с татко, ще го запозная с дъщеря ми Бианка. Ще дам моята минута на моята дъщеря да общува с него. Мисля, че е взела неговото добро сърчице, което и аз нося. Още не съм готова да слушам гласа му. Стяга ме гърлото, сърчицето“, разкри още Деси.

Тя говори и за мъжа си Явор Стефанов, от когото е дъщеричката й. Двамата имат 19 години разлика. За нея това е втори брак, като от първия има син на 13 години.

„Страхотен, невероятен, любов от пръв поглед. Баща ми ми го прати, имах нужда от любов. Никога не съм се чувствала така. Усетих свобода. Той ме харесва каквато съм. Не ми поставя лимити. В един момент се получи Бианка (бел.ред. дъщеря им), която си беше планирана. Подредихме си живота. Той не ме ревнува, но аз не му давам и повод. Аз си го ревнувам.

В момента качествените мъже не са под път и над път. А и покрай тези писаници, че съм се оженила за милионер, те почнаха да го гонят някакви девойки по Инстаграм и т.н Аз не съм златотърсачка, но има и такива. Много ме дразни като почнат да се заяждат с разликата в годините с моя мъж. Това си е мое решение, мое семейство.

Ако искам мога и за 30 години по-възрастен мъж да се омъжа. Пишат, че съм била златотърсачка. Аз не идвам с басмяната рокличка от „Дружба“. Аз си имам семейство зад гърба, имам си две дипломи, имам наследство. Цял живот съм живяла хубав живот, че да тръгна да се женя, за да си докарвам статут. Аз статут си имам“, категорична бе Цонева.

Към края на интервюто Мариан Станков-Мон Дьо й зададе редовния си въпрос: „Ако беше Господ, какво щеше да казваш за Деси Цонева?“

„Деси, добре, че си седна на някои части, защото така както беше тръгнала, нямаше да се видим горе в Рая, а щеше да гориш в Ада. Не, не чак толкова. Но определено предишният ми начин на живот не бих искала да го живея отново. Този щур нощен живот някакси те изхабява и психически, и физически, и губиш центъра. Не успяваш да видиш това, което е най-важното, потопен в някакви забавления и фалшиви хора. Защото хората, с които се бях обградила – въздух под налягане“, отговори тя.