Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте?

Сънувам ли ви? Малко съм смутен…
Нали отдавна вече уж ви няма,
а виждам ви застанали пред мен???
Дойдохме, чедо. Ей ни във съня ти.

Прощавай, изненадан си. Личи!
Измолихме от Господ пет минути
да видим пак любимите очи.
А Господ само пет ли, бабо даде?
Нали добър е уж? И милостив!
Защо като изпрати ви при мене,
на време бил е толкоз пестелив?
Добър е, чедо! Той добре си знае…
понякога секундата е век.

А друг път цял живот не стига
за сбогом със любим човек.
Тогаз да питам бързо.. Дядо, как си?
Подай насам измръзнали ръце.
Ти помниш ли как тихичко заспивах
в онуй сковано детско легълце?
Добре съм, сине! Всичко помня !

Креватчето ти със любов сковах.
Но друга болка тука, чедо имам…
Да взема сбогом с тебе не можах!
Затуй от дядо си да знаеш,
любов не трябва да пестиш!
Обичаш ли, на глас го казвай!
Сърце на две да не делиш!
Сега от баба да запомниш
една тъй глупава лъжа!

Че дважди никой не умирал
и няма обич след смъртта.
Веднъж от рожба да си тръгнеш
е неизбежно, няма как.
Два пъти ако го направиш
умираш пак, и пак, и пак!
А вие… що тогаз дойдохте?
Последната ти дума ме срази!
С коя ръка сега да трия, бабо,
ей тез проклети, глупави сълзи?
Сълзите, чедо дават сила
и винаги за мъката са лек.
Дървото няма да заплаче!
Щом плачеш, значи си човек!
Ще тръгваме, че стана време
и вече видело е вън.

Кога те стигне тежко бреме,
спомни си, чедо този сън.
Почакай, дай да ви целуна!
Глава да сложа на любимо рамо…
При кой да тичам утре за да кажа,
че паднах и ожулил съм коляно?
Че скъсах панталона на дувара
с приятели кога играх….
И в кой да дойда да се сгуша,
кога от нещо ме е страх?

Коляното ще мине, сине,
страхът с любов ще победиш.
За хора на сърце любими
не трябва, чедо да тъжиш.
Живота тича като вятър,
не спира нивга своя бяг,
а някога, след много време
със тебе ще си видим пак!

Асен Маринкин
ФБ-Страница:“България“