Олимпийският шампион по вдигане на тежести Карлос Насар получи наградата „Спортен Икар“ на Фондация „Български спорт“ за 2024 година. Насар спечели златото от Игрите в Париж в категория до 89 кг, като постави два световни рекорда. Карлос е европейски шампион от първенството в София.
Преди броени дни той спечели и световната титла с двубой и световен рекорд от 405 кг (183 в изхвърлянето и 222 в изтласкването).
Тежкоатлетът говори емоционално за отминаващата година на церемонията в Гранд хотел „София“ специално за „Фокус“.
Честито, Карлос. Береш плодовете от успехите ти през тази 2024 година. Сега „Спортен Икар“. Коментара ти за спечелената награда
– Благодарен съм на организаторите, на хората, които дойдоха на ни уважат. Благодарен съм на хората, които ни награждаваха, сред тях великата Стефка Костадинова, която остави велик споен в българската и световната лека атлетика. Благодаря на Георги Глушков, че дойде и награди мен с тази награда. Благодарен съм на всеки, който ме включи в тази класация. Наистина дадох всичко от себе си тази година. Виждам, че оценяват труда ми.
Три златни медала, в трите най-големи турнира, в които участва. Всеки един обаче е различен. В Париж, където си роден, Европейското бе в София, на Световното стана първият българин в историята, който печели трите най-ценни отличия в една година. Кое, според тебе, е най-високо?
– Най-високо е олимпийския медал. Олимпиадата е едно голямо състезание, една голяма емоция, една голяма тръпка за всички атлети, които участват, не само в моята категория, а за всички. Тогава всеки дава всичко от себе си тогава. Това е най-трудното състезание и всеки гледаше да е готов за там. Емоцията най-много те изпиваше. Най-много даваш от себе си за това състезание.
Разкажи повече за контузията в рамото. На 20 години такава брутална травма. Кажи ни повече за това
– Понеже моите стави са малко по-гъвкави и с малко усилие стигам максималния си капацитет на движение рамото ми. Когато има по-голямо усилие, то излиза от мястото си. В последствие се търка в костта и се губи предпазния хрущял на рамото. При мен вече се е скъсало това нещо и започва да се разрушава и костта, както и сухожилието. Сега ни чака доста сериозен процес да възстановя напълно рамото, но съм готов за всичко това.
Операция би ли помогнала за това нещо?
– Операция може да помогне, но може и да не помогне. С алтернативната медицина ситуацията е същата. Предстои да видим. Доста е трудно да се взимат такива решения, защото тук става въпрос, освен за здраве, и за професионален спорт. Гледам и да не губя максимално състезания, защото имам да събирам квота и за следващата Олимпиада. Доста трудно е да взема такова решение. Пък и доста дълго възстановяване след такава операция, ще се отрази. Процесът на възстановяване е 8-9 месеца и след това не се знае, дали ще мога да се върна отново. Така че, предпочитам да избягвам максимално този риск.
Световното първенство беше в Бахрейн. Вероятно си имал там някакви разговори с хора, да вдигаш за други държави. Разкажи малко повече? Интересно е, и какви са финансовите параметри?
– И този път имаше предложения. Финансовите параметри отново бяха много големи. Не искам да говоря с цифри. Става въпрос за милиони. Опитваха се да се възползват и от ситуацията в нашата федерация. Този път офертата бе от Бахрейн. Но, по принцип, Катар винаги са давали по-сериозните предложения.
Секна ли им мераците? У нас витаят слухове, че може да приемеш да се състезаваш за друга държава?
– Секнах им мераците, но това са хора, които не са свикнали да им се отказва. Хора, които не спират с офертите. Знаете, че обичам страната си и всичко бих дал за нея.
Искаш да кажеш, че никога не би вдигал за друга държава?
– Да, точно така.
За, финал пожелай нещо за себе си и на читателите на „Фокус“.
– Желая на всички да бъдат здрави, целеустремени, силни. Весели празници на всички.
Be the first to comment on "Карлос Насар: Никога не бих вдигал за друга държава"