Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява едни от най-големите търговски вериги в България, се обяви срещу предложената от държавата Методика за определяне на справедлива стойност на стоките.
Организацията настоява проектът да бъде оттеглен или сериозно преработен, като предупреждава, че прилагането му може да доведе до обратен на търсения ефект- включително до поскъпване на част от най-евтините продукти.
Проектът беше публикуван за обществено обсъждане на 7 август 2026 г. и е свързан с последните промени в Закона за защита на потребителите. Идеята е чрез определена формула да се изчислява т.нар. “справедлива стойност“ на стоките, която да служи като ориентир при наблюдението на цените.
От СМТ заявяват, че подкрепят целите за защита на потребителите, ограничаване на инфлацията и по-голяма прозрачност след въвеждането на еврото, но смятат, че предложеният механизъм съдържа сериозни икономически, математически, счетоводни и правни недостатъци.
Според организацията методиката на практика излиза извън рамките на обикновен информационен показател и се превръща в своеобразно административно регулиране на търговските маржове и печалбите. От СМТ твърдят още, че заложените изчисления системно занижават определяната от държавата “справедлива стойност“.
По актуална информация на самото СМТ организацията обединява 13 търговски вериги в България.
Сред членовете на Сдружението са добре познати хранителни и нехранителни вериги BILLA, Kaufland, Lidl, “МиниМарт”, dm, IKEA, Deichmann, Mr. Bricolage,. СМТ обединява не само супермаркети, а и компании в търговията с дрогерийни стоки, мебели, обувки, стоки за дома, детски стоки и други продукти.
Един от основните аргументи на СМТ е свързан с начина, по който големите магазини формират цените си. От организацията подчертават, че високата надценка върху конкретен продукт не означава автоматично висока печалба за търговеца.
Разликата между доставната и продажната цена трябва да покрива разходи за заплати, електроенергия, наеми, логистика, охрана, загуби и бракувани стоки. Според данните, посочени от сдружението, нетната печалба в сектора обичайно е около 3-4%.
От СМТ обръщат внимание и на т.нар. кръстосано субсидиране. Част от продуктите могат да се продават с по-висок марж, което позволява други – включително основни и масово купувани стоки – да се предлагат с по-нисък марж.
Според организацията ограничаването на тази практика може да принуди магазините да компенсират чрез увеличение именно на цените на най-евтините продукти. Така мярка, създадена с цел защита на потребителите, може да засегне най-силно домакинствата с по-ниски доходи.
Търговците виждат и друг риск – държавно обявената “справедлива цена“ постепенно да започне да се възприема от пазара като стандартна цена.
Според СМТ магазин, който би могъл да продава определена стока под тази стойност, може да загуби стимул да го прави, ако потребителите вече приемат по-високата държавна референтна цена като “справедлива“. По този начин вместо да стимулира конкуренцията, механизмът може да доведе до сближаване на цените.
Сдружението предупреждава и че публикуването на подробна информация за цените на конкурентите, медианните стойности и ценовите разлики в единен държавен портал може да създаде предпоставки за мълчаливо съгласуване на поведението между участниците на пазара.
Особено сериозни са възраженията на СМТ срещу математическия модел. Според организацията в проекта е допуснато смесване на понятията “марж“ и “надценка“, което води до изкуствено занижаване на изчисляваната стойност.
Като пример е посочен целеви марж от 22,8%. Според изчисленията на СМТ той би трябвало да отговаря на надценка от 29,53% върху цената на едро, докато в методиката 22,8% се прилагат директно като надценка.
Критики има и към начина, по който се отчита ДДС. В примерното изчисление за краве сирене според сдружението се осредняват стойност без ДДС и стойност с ДДС. При корекцията на изчислението СМТ получава “справедлива стойност“ от 16,42 евро вместо заложените в примера 15,07 евро.
Освен икономически и математически недостатъци организацията поставя и редица правни въпроси. Според нея механизмът може да засегне принципите на свободното движение на стоки, свободната стопанска инициатива и правилата за конкуренция.
Спорен е и предвиденият диапазон от ±10% около изчислената “справедлива стойност“. В проекта е записано, че превишаването ѝ само по себе си не представлява нарушение, но излизането извън определените граници може да доведе до наблюдение и проверки. Според търговците така един формално индикативен показател може на практика да се превърне в инструмент за административен натиск.
Затова Сдружението за модерна търговия настоява проектът да бъде оттеглен или основно преработен. Сред предложенията му са корекция на формулата за маржа и надценката, промени в начина за определяне на референтните цени и изрично записване, че отклонението от “справедливата стойност“ не представлява само по себе си административно нарушение.
Основното опасение на търговците е, че опитът административно да бъде определено кое е “справедлива“ цена може да наруши нормалното пазарно ценообразуване и в крайна сметка да произведе резултат, противоположен на заявената цел – вместо по-ниски цени за потребителите, част от стоките да поскъпнат.


Be the first to comment on "“Кауфланд”, “Лидл”, “Билла” и “Минимарт” предупреждават: Най-евтините стоки може да поскъпнат"