Преди дни Станчо Стефанов отново обикаля за следи и дрехи от изчезналото дете, майката на похитеното дете вече живее в Стара Загора и не изпуска от поглед дъщеря си
Преди няколко дни отново бях да търся някакви следи и дрехи, оставени от изчезналия Ники. С мен бяха и няколко доброволци, но не открихме нищо за съжаление.
Това сподели пред „България Днес“ Станчо Стефанов – кмет на село Конаре, където на 17 декември 2024 година безследно изчезна 13-годишният Ники. Полицията отдавна прекрати огледите в селото и в околията, но кметът не се отказва.
„Единственият шанс Ники да е жив е да са го отвлекли за просия. Другите варианти не предвещават положителен край“, споделя с прискърбие в гласа Стефанов, който продължава да има надежда, че момчето, което е със синдрома на Даун, е живо и здраво и ще бъде открито.
Както „България Днес“ писа преди време, Ники е пуснат за международно издирване, но засега няма никакви сигнали от други държави. Ако е отвлечен за просия, е възможно някой да го зърне на улицата, да го познае и да сигнализира на органите в дадената страна.
Другите сценарии са ужасяващи – Ники да е отвлечен за органи или за сексуална експлоатация.
Майката на момчето – Денка Илиева, вече не живее в село Конаре. Почернената родителка се е преместила в Стара Загора, но понякога идва в родното си селце.
„Скоро се видяхме, чат-пат си идва в Конаре, но рядко. Беше с дъщеря си, тя е по-малка от Ники. Не я изпуска от поглед, страх я е, което е нормално“, споделя Стефанов.
Майката не губи надежда, че похитителите ще й върнат детенцето, дори ги моли: „Върнете ми Ники!“. Похитителите обаче нито се поискали откуп, нито са се свързали с майката и близките на 13-годишния Николай.
Беззащитното момче изчезна на 17 декември по-миналата година от старозагорското село Конаре. Веднага след като 13-годишният Ники потъна вдън земя, започна мащабна издирвателна акция. В търсенето на детето се включиха доброволци, водолази, хеликоптер, полиция, жандармерия и военни. За съжаление всичките тези усилия бяха напразни. Следа от Ники не бе открита.
Няма абсолютно никакви улики за това къде може да е отишъл, дирите му просто се губят сякаш се е изпарил. Това кара разследващите да смятат, че става въпрос за добре организирано похищение, чиято цел може да е или сексуална експлоатация, или отвличане с цел продаване на органи на черния пазар. Действията по издирването на Ники са окончателно прекратени. Те ще бъдат подновени, ако се появи нова информация, че може все още да е на територията на България. Според запознати с подобни случаи шансовете за това не са големи, тъй като Ники го няма вече 8 месеца.
Малко след като Ники потъна вдън земя, кученцето му бе открито. В деня на изчезването Ники е с домашния си любимец. Животинчето се прибра само в семейната къща около 1 седмица след изчезването на момчето. Кучето се появява, а каишката му се влачи след него. Когато майката на детето, което е със синдрома на Даун, го вижда, казва:
„Къде е Ники, заведи ме при Ники“. Животното тръгва на юг, последват го майката и трима от спасителите. То ги отвежда до изоставена къща, но надеждите, че детето може да е там, се оказват напразни. После ги отвежда до язовира. Издирването с кучето продължава около 2 часа, но без успех.
Язовирът бе претърсен от водолази, а в издирването се включиха и хеликоптери с термокамери с надеждата, че ще забележат топлинен сигнал от тялото на момчето и ще го открият. За съжаление това не се случи. Всички се надяват Ники да е жив, но този сценарий изглежда все по-малко вероятен.