Когато ходехме на пионерски лагер за без пари

С цел възпитаване на колективизъм по времето на социализма се организираха летни пионерски лагери за децата – на море или на планина за две или три седмици, срещу символично заплащане.

Учениците спяха най-често в общо помещение или в бунгала, хранеха се в обща столова и колективно влизаха в морето да се къпят. Пееха песни, организираха театрални спектакли, балове с маски, а вечер се събираха около лагерния огън.

Тогава всички деца имаха равни възможности за почивка. Детските лагери в Народната република станаха факт след създаването на организацията „Чавдарче“ и Димитровската пионерска организация „Септемврийче“.

За летните лагери се мислеше толкова сериозно, колкото и за държавните дела. В Народната република от генералния секретар на ЦК на БКП до най-дребния партиен секретар и ръководител на ТКЗС – всички имаха отговорност да гарантират на подрастващото поколение дълги ваканции, за да не стоят децата в градовете и да бездействат по улиците. Да се закаляват, да плуват, да дишат чист въздух, да опознаят родината, да обикнат природата, за да се грижат за нея, да се поддържа колективният дух.

Морето и планината бяха достъпни за всички. Пионерските лагери позволяваха на родителите да вземат малко въздух от ежедневните грижи за децата, а след края на лагера цялото семейство заминаваше заедно на море или планина.

Заплащането за 15-дневен детски лагер бе символично – около 15-16 лева. Останалото го поемаше държавата. Нямаше семейство, което да не може да си позволи да изпрати детето си, там то имаше осигурени спане, храна – сутрин, обед, вечер и две междинни закуски. Имаше и спасител, лекар.

Колективното къпане в морето продължаваше определен брой минути в зависимост от температурата на водата и въздуха. След това бе ред на свирката и всички деца във водата трябва да излязат на брега, където отново ги преброяваха. След къпането идваше най-дългоочакваният момент от лагерния живот – обядът. Независимо че децата се оплакваха от еднообразното и оскъдно меню, по правило в лагерите се спазваха всички норми на рационалното хранене за подрастващия организъм. Всички помнят обаче как лагерниците вземаха от столовата закуските и хляба, ако случайно огладнеят внезапно.

Развиваше се и активна културно-масова дейност. Отрядните и дружинните ръководители пишеха сценария и режисираха. Организираха се вечери като „България търси талант“, но в пионерски вариант. Много днешни родители си спомнят за онова време с голяма носталгия.

Имаше и международни пионерски лагери като „Георги Димитров“ в Кранево, национални лагери в Обзор и Равда, а за младите комсомолци бе създаден Международен младежки център край Приморско.

Пионерските лагери са артефакт от съветското минало. През 80-те години на миналия век има около 40 000 такива лагери, в които всяко лято почиват над 10 млн. деца.

А знаете ли колко деца от по-бедни семейства днес не са виждали море на живо? Това ни донесе демокрацията.