Кръстовден /14 септември/ – един от най-важните църковни празници

По дългогодишна вече традиция в навечерието на Кръстовден хиляди вярващи ще прекарат нощта под откритото небе на Кръстова гора в Родопите, за да измолят здраве за себе си и близките си. С надежда за чудо вече прииждат за да прекарат нощта и утрешния ден на Кръстова гора.

Според поверието точно в 12 часа тази вечер небето се отваря и Господ слиза на земята и всички молитви ще бъдат чути, а желанията ще бъдат сбъднати. Кръстовден е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст. А точно тук – на Кръстова гора, се вярва, че е заровена и частица от кръста, на който е разпнат Исус Христос. Точно в 12 часа ще има и празнична литургия.

Според православния календар в утрешния ден се спазва строг пост, а имен ден празнуват Кръстьо, Кръстил, Кръстина и техните производни.

Ето и какво разказва легендата за този ден:

Кръстовден или Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен или Въздвижение на Кръста Господен се чества на 14 септември и е един от 12-те важни църковни празници. Това е единственият от дванадесетте празника, който не е свързан със събитията от земния живот на Христос и Дева Мария.

Смята се, че събитията, на които е посветено Въздвижението на кръста, са се случили 300 години след разпъването на Христос, описано в Новия завет.

Издигането на Светия кръст е свързано с легендата за откриването на кръста, на който е бил разпънат Исус. Според легендата апостолите поставили кръста на своя Учител до двата кръста, на които разпънали разбойниците, недалеч от гроба на Христос. За да издири главната светиня на християнството, римският император Константин Велики организирал археологическа експедиция. Разкопките са ръководени от майка му, Елена.

Датата на придобиване на Светия кръст не е точно известна – най-често се споменава 326 г.

Намерената реликва е разделена на две части. Единият е оставен в Йерусалим, другият е изпратен в Константинопол на императора от неговата майка. Историята на Йерусалимския фрагмент завършва през 1187 г., когато кръстоносците го вземат със себе си, за да се бият с армията на Саладин.

Под въпрос остава и съдбата на цариградската част. Според една от версиите той е бил откраднат от венецианците по време на разграбването на византийската столица през 1204 г. и след това препродаден.

Според друга, светинята е била съхранявана в Константинопол до идването на турците през 1453 г. Според третата версия Кръстът постоянно е бил фрагментиран, така че частиците му могат да бъдат намерени в различни части на Европа.

Вярва се, че частица от кръста е заровена и у нас – в Кръстова гора, Родопите (на 6 км от село Борово), затова и това място се смята за свещено за вярващите.