Купуваме си: 50 хиляди бесарабски българи за 400 млн. лева?

50 хил. работници от българските диаспори в Украйна и Молдова да бъдат заселени в запустелите села у нас в следващите от 3 до 5 г.

Така, от една страна, ще се реши демографската криза, а от друга – проблемът с кадрите. Тази идея лансира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

„Бизнесът и без това вози до 50 км работниците си и ще продължи да ги вози. Въпросът е да ги има, т.е. да ги заселим тези наши сънародници в тези имоти“, аргументира се той.

Синдикатите са пресметнали, че общата сметка за тази програма ще е между 300 и 400 млн. лева.

„С парите ще се купят изоставени селски къщи, за да се предоставят безвъзмездно на тези семейства и бизнесът да им покаже къде ще работят“, обясни пред „24 часа“ президентът на КНСБ. Кризата с кадрите в туризма се задълбочава, алармира на свой ред и проф. Стоян Маринов от Икономическия университет във Варна, пише Днес.бг.

По думите му ситуацията за родните хотелиери и ресторантьори ще се усложни още повече, тъй като те вече имат много сериозна конкуренция в търсенето на кадри на пазара на труда в Украйна и Молдова. Според специалистите на „лов“ за работна ръка в Украйна и Молдова вече са и фирми от Полша и Гърция, които предлагат по-високо заплащане от нашите.

Към бесарабските българи взор са вперили и хотелиерите в зимните ни корурти.

В Банско и Пампорово бизнесът търси готвачи, сервитьори, камериери, пикола, но родни кандидати няма. Ски комплексите ни се нуждаят от близо 2 000 души за сезонна работа, като наддаването вече е в ход. Пампорово дават по 3 000 за готвачи, а в Банско предлагат дори 4 000 лева. Въпреки примамливите заплати, които са с 20% по-високи от миналия сезон, желаещи трудно се намират, оплакват се работодателите.

Служители пък споделят, че често не получават заплатата, която им е била обещана при постъпването им на работа.

От КОЧ обаче се питаме, защо тези 300-400 млн. не се инвестират за повишаване на заплатите във всички сектори и мотивирането на българите да работят, а трябва да внасяме хора отвън, за да се харчат и усвояват някакви средства по някакви програми, които не се знае дали изобщо ще стигнат до работниците и дали ще имат ефект.