Любен Дилов-син: Жената е единственият вреден навик, който може сам да те изостави (ЦИТАТИ)

България загуби един от най-ярките и проницателни таланти в българската литература и култура – Любен Дилов-син. Човекът, който умееше да съживява думите. Да рисува пейзажи с тях и да вдъхновява света около себе си.

Истински приятел на словото. Събрали сме едни от най-запомнящите се цитати на Любен Дилов-син, които винаги ще вълнуват. Ще ни учат да осмисляме, да виждаме и да разбираме.

„Така и не се научихме на добро и лошо, така и не разбрахме, кое е грях и кое – праведност. Поне се забавлявахме“

Любен Дилов-син е български писател, сценарист на телевизионни и кинопродукции, автор и продуцент на различни медийни проекти, издател, журналист и политик. От 2019 до момента е собственик и издател на списание L’Europeo.

Автор е на книгите „Неспасяемият език или детството на идиота“ (1989), „Когато се наливаше левоцентризмът. Първа Ку-Ку книга“ (1997), „Слави Трифонов: За стърчането“ (2002), „Седнал във въздуха“ (2003), „Хуйку“ (2008) и „Усмихни се България: Сатира“ (2008), „Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи“ (2009), „FaceБуки“ (2010), „TILT. Началото“ (2011), „FaceБуки Т. II: Дневникът на малкия Нострадамус“ (2011), „FaceБуки Т. III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня“ (2013), „Лятото с тъжните курви“ (2016), „Български антинародни приказки“.

В една от книгите си – „FaceБуки“, Любен Дилов – син събира реплики и постинги от Facebook. В рамките на една календарна година на страницата му в Facebook се публикуват вицове, статии и коментари, злободневни теми. „Faceбуки“ е написана с брилянтно чувство за хумор. Виртуалната му страница тогава събира 40 хил. последователи, които оценяват чувството му за хумор и безспорния му талант в писането. А самият той признава, че се чувства „точно като всеки от читателите си. Нищо повече и нищо по-малко.“ Проницателен, с велика самоирония и без да се взима твърде насериозно!

Най-ярките цитати от Любен Дилов-син

„Животът – докато се ухилиш и се озъбиш. Еротиката на дните е в очакването на порнографията. Имитирането на оргазъм неусетно се превръща в имитиране на възторг при вида на внуците. Дните се разлитат като прокажен на въртележка, а директорът на въртележката така и не направи главозамайваща кариера…Бих искал да пиша реплики в замразения дъх, който излиза от устните на момичетата през зимата. Като в балончета от комикс. Ето такава работа си търся, но в България Спящата красавица роди три деца, а така и не се събуди.Хора, целувайте се, бе!“

„FaceБуки“, Любен Дилов-син

„Ако дадеш на човек риба, ще го нахраниш за един ден. Ако го научиш да лови риба, ще имаш… много свободни уикенди.“
„Жената е единственият вреден навик, който може сам да те изостави. Любовта убива времето, времето убива любовта.“
„Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат.“

„В България свободата на словото е гарантирана от конституцията. Но никой никога не е обещавал нещо за свобода след словото!“
„В началото беше словото… Явно словото е било такова, че планетите и звездите са се разбягали, продължават да се отдалечават и днес.“ Астрономите са установили, че преди Големия взрив е имало голям Аллах акбар!“
„Определение за заплата: Това е минималната сума, която ви кара тази сутрин да отидете на работа вместо на барикадата.“
„Ситуацията днес е „Давос, ли Давос, балканджи Йово“… Исторически и традиционно българската депресия е, когато направената гадост не носи радост…“
„За сугестията и автосугестията… Какъв е цветът на хамелеона, поставен пред огледалото?“
„Всичко ще бъде добре, но не за всички, защото „добрето“ е малко, а всички са много!“