Наближава ПРОШКА! Ето кога през 2025 година се пада Сирни Заговезни и какво е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да направим

Сирни Заговезни е един от най-значимите пролетни празници в българския календар, честван в целия край на България.

Познат още като Сирница, Сирна неделя или просто „Прошка“, този ден е посветен на искреното помирение с близките и пречистването на духа. В този специален момент хората молят за прошка роднините и приятелите си за всички неволни прегрешения и обиди, допуснати през изминалата година.

Традиции и ритуали, които съхраняват духа на празника

На този ден се спазват уникални обичаи, които се предават от поколение на поколение. В различните краища на България някои традиции имат своите специфични вариации, но всички те са насочени към духовното пречистване и семейното единство.

Кога се празнува Сирни Заговезни?

Сирни Заговезни е „подвижен“ празник, тъй като е част от великденския календар. Винаги се отбелязва в неделя – точно седем седмици преди Великден.

През 2025 година празникът се пада на 2 март. Месни Заговезни (когато се спира консумацията на месо) ще бъде на 23 февруари.

Тази дата отбелязва края на Сирната седмица, която носи весело настроение и събира хората за общи празненства.

Сирната седмица – Последните веселби преди поста

Седмицата между Месни Заговезни и Сирни Заговезни е наситена с радост и празнични традиции.

Хората се събират, люлеят се на люлки, играят хора и пеят песни.
Моми и момци се веселят, но сватбите вече са забранени – тези, които не са се оженили до този момент, трябва да чакат до есента.

Прощаване с „бялото блажно“ – Обредната трапеза

На Сирни Заговезни храната е от ключово значение. Традиционната трапеза включва ястия с млечни продукти като:

• кисело мляко
• сирене
• яйца
• баница
• рибни ястия

Това е последният ден, в който се консумира „бялото блажно“, преди да започнат Великденските пости.

Хамкане – Традицията, която носи смях и веселие

Един от най-любопитните ритуали на празника е „хамкането“.

Най-възрастната жена в дома завързва на червен конец парче сирене, яйце или халва и го завърта.
Участниците трябва да уловят лакомството само с уста, без да използват ръце.

Този обичай символизира благоденствието и плодородието и носи много смях и радост в семейството.

Прошката – Най-важният ритуал на празника

На Сирни Заговезни младите хора посещават родителите, кумовете и по-възрастните роднини, за да поискат прошка.

Думите, с които се иска прошка:
„Прости ми, майко!“
„Прощавай, тате!“

А отговорите са:

„Простено да ти е!“
„Господ да прощава!“

Този тържествен момент символизира разчистването на обидите, укрепването на семейството и обновяването на взаимоотношенията.

Прескачане на огньове – Ритуал за здраве и късмет

Вечерта на Сирни Заговезни се палят големи огньове, известни като „листници“.

Младежите събират съчки, царевична шума и папрат, за да запалят огромни клади.
Огънят се прескача за здраве, а около него се вият хора и веселби.

Огънят символизира слънцето, а ритуалът му „помага“ да събере повече сила за предстоящата пролет.

Сирни Заговезни – Началото на Великия пост

На следващия ден – понеделник, започва Великият пост.

От този момент православните християни се въздържат от храни с животински произход.
Постът е време за размисъл, пречистване и подготовка за Великден.

Сирни Заговезни – Празникът, който ни учи на прошка и ново начало

Сирни Заговезни не е просто традиция – той носи дълбок смисъл, свързан с духовното обновление, помирението и надеждата.
Съчетавайки радостта от споделените мигове с близките и важните ритуали, този празник продължава да бъде неразделна част от българската култура и духовност.

Един ден, който ни напомня, че най-ценното в живота са семейството, любовта и прошката.