Най-прочутият пловдивски столетник: От един кошер извадих 120 кила мед

Най-известният пловдивски столетник – Александър Николов, започна 106-ата си година преди месец, научи ko4.

Той е от семейството на бежанци от град Неготин на Вардар. Има син, две дъщери и 17 внуци и правнуци. Най-малката е на година и половина. „В Лондон е родена, но сега е тук”, казва Сандьо. Синът му живее във Велико Търново – идва от време на време да го види. „Одрал ме е по трудолюбие, по трезвеност и човешки отношения. Кара вече 75-а година”, казва столетникът.

Дядо Сандьо е медийна звезда от години. Редовно правят за него големи телевизионни предавания, защото се оказва, че е най-старият мъж в България. От разказите му излиза и че е най-старият пчелар у нас, който до 96-ата си година е били всяка свободна минута до кошерите си, които били в село Тюркмен. Към тази комбинация като се прибави и че е най-старият жив член на Комунистическата партия, Сандьо оформя нещо като Голям шлем. Няма данни и в китайската компартия да има партиен член на 106 години с книжка от 1929-а.

Като при всяко сериозно хоби той помни лоши, добри и фантастични години. Много съжалява, че се отказал от пчеларството, защото усеща още сили в себе си.

Захапал съм я и 106-ата и няма да й се дам, зарича се той.

Преди седмица награждавали едновременно бай Сандьо и генерал Иван Желев – бившия командир на Строителни войски в Пловдив. Общата им възраст е 206 години.

Денят на най-стария българин започва на Главната. Живее в апартамент над новата галерия „Капана” (бившия Детмаг). Слиза четири етажа съвсем сам и сяда на новите пейки под липите. „Всяка сутрин съм тука, след като се обръсна и закуся. Сядам на Главната и чакам да мине някой познат да се заприказвам. Там е сянка и не става горещо”, казва дядо Сандьо. Към 3 следобед пак слиза на улицата. И повтаря същата процедура.

По кафенета като безделниците не ходя!

Сутрин чакам вестникарят да ми даде вестника. Получавам го безплатно от Нова година насам – понеже съм най-дългогодишният четец. Като си взема вестника, се качвам горе и го чета. Сам се оправям с всичко”, разказва дядото.

Телевизията и сериалите не успели да го грабнат. Рядко включва телевизора. „Най-много да чуя прогнозата за времето. Често ме дават по телевизията. Когато за последно пускаха старо предаване за мен – за 105-годишнината ми, дъщерята ми се обади да ходя да го гледам, но аз съм стоял по това време на Главната”, разказва Сандьо.

По доктори не ходи, никога не е пил и не е пушил. „От дете съм против пиенето и пушенето. Баща ми също не е пил и пушил. Имах един брат с 9 години по-голям и един по малък с 3 години. И двамата пиеха и пушиха и не стигнаха до 50 години”, казва тъжно той. Освен търсенето на приятели, на Главната стои с бурканче и чака социалния работник да мине да му донесе пилешка супа. „Хубаво я правят – стига ми за две яденета”, пресмята 106-годишният.

Любимото му хоби е пчеларството. Запалил се случайно преди 60 години. След това повече от половин век всяко свободно време посвещавал на кошерите си. „Държах си кошерите в селата Тюркмен и Драгомир. Започнах ги от 5 броя и накрая на 96 години гледах 80 кошера”, разказва Сандьо Николов. Средно вадел по 20 – 25 килограма от кошер. Някои години до 120 кила стигал. Хвалбата прилича на приказка на рибар, но при 106-годишния пловдивчанин никога не е така.

Направил големия удар през 1995 година. Тогава бил на 81 години. Обяснението му е: „Предните четири години оттук до Нова Загора бяха измрели пчелите.

На мен ми бяха останали само три кошера

През 1993 година ги увеличих на четири. 1994-та ги направих седем. И следващата година природата като каза, че ще дава мед – от 7 кошера 850 кила излязоха! Дава природата, но човек трябва да е готов да я хване”, разсъждава Сандьо. Когато станала на 96 години, съпругата му почина и останал сам. Не му било вече до кошери. Тогава отстъпил пчелите на мъжа на внучката си. Той гледа с един свой партньор близо 200 кошера.

Източник: Марица