Най-старият писател в света Кръстю Рибаров: На 102 г. чакам новата си книга!

*Изминавах по 24 километра всеки ден, за да ходя на училище, казва столетникът в уникално интервю за “България Днес”

*Влязох в “Гинес” с първата си творба

Сега Кръстю Рибаров е на 102 години, а когато е на 98, излиза първата му книга – “Нашенски зевзеци”. Творбата е сборник с хумористични разкази по истински случки и с реални герои. След запитване към книгата на рекордите “Гинес” се оказа, че Рибаров е най-възрастният дебютант в световната литература. “За щастие имам жива памет за отминалото време, нравите и обичаите, за характера и психологията на българина – казва ветеранът писател. – Аз разказвах, а дъщеря ми Тоня Борисова – писател и актриса, пишеше и редактираше. Прекрасната корица на книгата нарисува внучката ми Сълзица Борисова – художник-дизайнер.”

В откровено интервю за “България Днес”, направено с безценната помощ на Тоня Борисова, Кръстю Рибаров споделя мъдростта, натрупана през вековния му живот.

– Господин Рибаров, на 98 години дебютирате в литературата с книгата “Нашенски зевзеци”, сега вече сте на 102 години. Разкажете ни как минава един ваш ден?

– От 42 години съм “стипендиант на НОИ”, ще рече – пенсионер. Какви ли не трудни пътища извървях и житейски препятствия преминах! Питате как минава моят пенсионерски ден сега. Вкъщи, лишен от възможността да излизам навън, защото живея на пети етаж без асансьор, а годините ми надхвърлиха по брой 100-те стъпала до дома ми. Моя единствена връзка с широкия свят е радиото – слушам новините, следя събитията, обсъждам ги с дъщеря си. И продължаваме да записваме с нея спомени и случки от миналото.

– Животът ви сам по себе си е достоен за роман и филм и сега ще ви върна много назад в годините. Когато сте едва седемгодишно дете губите окото си, но как запазихте своята вяра и борбеност в онези трудни времена?

– Не зная дали с това, че съм родственик на Захарий Стоянов и страшния за поробителите Дели Стоян войвода, може да се обяснят моята борбеност и вярата ми в доброто. Може и да са наследствени черти склонността ми да ценя свободата и вниквам в душата на българина, да обичам фолклора и се възхищавам на предците, отдали живота си за България. В книгите ми тези теми са водещи.

– Явно не сте от хората, които се оплакват…

– Не обичам да се оплаквам, колкото и да ми е трудно – мрънкането и самосъжалението не помагат. Вземам се в ръце и изгазвам блатото, прескачам трапищата, доказвам правотата си! Когато няма кой да помогне, викам Неволята и разчитам само на себе си. И успявам!

– Разкажете ни за вашите ученически години, налагало се е да ходите часове наред пеша, за да стигнете до училището…

– На 7 години, при игра на “чаталка” (подобна на “чилик”), изгубих зрението на едното си око. Началните отделения изкарах в родното село Терзийско, Община Сунгурларе. Прогимназия завърших в с. Искра, Карнобатско. Три години, всеки ден, съм вървял пеша по 24 км – в студ и пек, във виелици и дъждове, за да ходя на училище. Желанието ми да се изуча беше по-силно от несгодите и страшния път през гората.

– Какви оценки имахте като ученик?

– Завърших с успех “Отличен 7,00”! Ще речете – как така? Ами – царска воля! През 1937 г., на 16 юни се роди Симеон Сакскобургготски и в чест на сина си цар Борис III издаде указ – успехът на всички ученици да се повиши с една единица! И отличниците завършиха със 7!

– Какъв беше животът в България по време на вашите юношески години, по времето на цар Борис III? Страната ни влиза във Втората световна война?

– Труден и тежък беше животът на обикновените хора – и по селата, и в градовете. Описал съм това време в “Място под слънцето” – първия том на трилогията “Спомени за един изгубен свят” – как да го разкажа в две изречения тук? Аз – едноокият, бодиках с иглата в шивашки дюкяни в с. Огнен и Стралджа, в Карнобат, а по-късно и в Ямбол. Ненавършил 18 години, работих като помощник в една карнобатска кръчма – сам, далече от родителите и дома си. Спал съм на диканя и върху маси – в дюкяните и кръчмата. Без печка, без елементарни удобства. Работех, за да имам прехрана и покрив над главата, а за заплата дори и не съм питал!

– След 9 септември 1944 г. държавата прави рязък завой в своето развитие и остава в орбитата на Съветския съюз. Как се промени вашият живот на фона на тези огромни трансформации в цялото общество?

– Включих се в бригадирското движение. Бяхме хиляди младежи – с небивал ентусиазъм, всеотдайно, без да жалим усилия и труд, в надпревара с времето, без нужната техника – често с голи ръце и воля градяхме Нова България. И израствахме, вграждайки младостта и душите си в нейните основи. Разказал съм за това неповторимо българско време във втория том на трилогията – “Димитровград – Израстване”, който е своеобразна история за изграждането на Димитровград и създаването на химическата индустрия, за духовното извисяване на българина. Животът ми се промени коренно – селското момче стана химик! Ходих на специализация в Кемерово, Сибир. В Димитровград срещнах любовта на живота си. Създадох семейство, родиха ми се деца, после дойдоха внуците и правнуците. Живях честно и почтено. Трудих се всеотдайно, помагах на всеки, който има нужда от подкрепа и добра дума. За нито един миг от живота си, за нито една дума и действие нямам пред кого и защо да наведа глава и да се срамувам. Човек живее за едната чест и достойнство.

– Описал сте всичко това в книгите си…

– Постарахме се с дъщеря ми Тоня Борисова да разкажем в книгите моя дълъг и нелек живот, за да се знае и помни – светът не започва от нас и от днес. Светът е движение на идеи и действия. В него има лудост, безумия, разрушения и болки, но и разум, съзидание, талант и любов!

– В днешна България оценките за развитието на страната при управлението на Тодор Живков варират от пълно отрицание до възхвала. Каква е вашата оценка от висотата на 102 години жизнен опит?

– Всеки мери света със своя аршин и според акъла си – оценките са винаги субективни. Затова е трудно да видим цялата истина – такава, каквато е. Ако газиш из мътилка, няма да знаеш къде стъпваш. Време трябва – да се утаят калищата и избистри водата. За вярна, точна, обективна, обоснована и справедлива оценка на историческата истина е нужно време. Както и почтени изследователи. Социализмът е сложна и изтъкана от добро и зло епоха в нашата история. Отрицанието и възхвалата му зависят от гледната точка.

– Със сигурност социализмът размества сериозно пластовете във всяко едно отношение, вероятно и затова оценките за онези години са толкова противоречиви…

– Това беше време на коренна промяна – на градеж и съзидание, но и на рушене на вековни традиции. Време на духовно израстване, но и на манипулация, подмяна на морални и нравствени ценности. Просто светът беше друг. Всяка епоха има своите герои и злодеи, страхливци и дребни душици; егоисти и безлични към ставащото в обществото. Всъщност и сега е така.

– Ако вие сте на мястото на сегашния министър-председател Росен Желязков, какви промени бихте предложили на Народното събрание?

– Радвам се, че не съм и няма да бъда на неговото място. Щом се е наел да върти държавното кормило в днешния сложен и объркан свят, трябва да е наясно, че носи огромна отговорност пред народа и историята. И да си дава сметка как и с кого да върви по правия път, без да загуби честта и достойнството си. За да имаме читави държавници, когато ги избира, народът трябва “три пъти да мери, един път да реже”. Иначе все ще сме в батака.

– Да се върнем към поуките от вашия дълголетен живот за задължителния въпрос, когато се правят интервюта със столетници: Каква е рецептата за здраво и щастливо дълголетие?

– Рецептата за щастие е: чиста съвест, достоен, почтен и морален живот. Труд – честен и всеотдаен труд! И още – никога да не се прекалява с нищо, да има мярка в храната, та да е спокоен и сънят. А най-важното е да обичаш! Да обичаш семейството и Родината. Да помагаш на ближния. Да бъдеш човек, та да те помнят с добро хората. Да оставиш светла следа след себе си. Дълголетие без чест и достойнство, без обич и добър пример за челядта пет пари не струва!

– Вярвате ли в Бог?

– Вярвам, че всеки, който живее според неписаните морални и нравствени закони и не поругава човека в себе си, носи Бога в сърцето и душата си като светлина. И с нея живее така, че да заслужи Божията закрила и обич.

– И тъй като сте автор на хумористична книга, нека предпоследният въпрос да бъде такъв: Кой е любимият ви виц?

– Не помня и не разказвам вицове, но съм убеден съм, че който се смее – дълго живее! Доказателството съм аз – наближава да преполовя 103-та си година! Малко ли е?

– И на финала – кога да очакваме вашата следваща книга?

– Скоро! До края на 2025 година ще излезе трети том на трилогията “Спомени за един изгубен свят”. Книга за нашия български свят, който не трябва да изгубим, защото ще погубим себе си и България!