Нова гавра с историята ни! Рода Дуло е със значение „прост, глух, глупак“

Знаете ли как бе наложена заблудата, че Аспаруховите българи са азиатци? Някои от старобългарските имена бяха обявени за тюркски, като не бяха спестени унижения за народа ни.

Името Кубрат (всъщност Кроват) бе изтълкувано като “княз на червеите” , името на Тервел бе тълкувано с помощта на узбекския език като “кожен пояс”. За родовото име Дуло бе пусната инсинуацията, че притежава значение “прост, глух, глупак”. Гаврата с истината и с произхода на народа ни просто няма как да се подмине.

LACHO

Разбира се беше премълчано, че във вариантите Аспа-рух, Еспе-рих, Испе-рик намираме три мизийски думи за кон, а най-често старите българи са отъждествявани с мизите и никога с тюрките. Беше премълчано, че в името на Кроват намираме същия корен, който присъства в името на мизийското племе кров-изи, а обяснение се получава със стблг. кровъ-защита, покров. Както можем да очакваме, беше укрито и това, че по време на Античността в Мизия е имало благородник с име Тервос, а има и епиграфски паментик на тракиеца Терес Тервелиу [Терес Тервелов].

Поредният премълчан факт бе това, че на голям брой тухли от Плиска, датирани 4 век, има печат с името Дулес, то е обявено за тракийско, макара някои археолози да отричат яростно това. Реално Дуло не само е древно мизийско, тракийско име, но то се среща и в микенски документи от Бронзовата епоха, като по този въпрос са писали чужди учени.

Като доказателство за азиатските корени на Аспаруховите българи бяха ползвани и титлите им. И тук манипулациите и гаврите с истината са много. Титлата КАНАС бе изтълкувана като ХАН, макар поне от 1938 г. да се знае, че ние не сме потомци на азиатци, а в ранносредновековната топонимия на България да липсват напълно тюрски названия. Присъстващите на тракийски писмени паметници думи, титли като КАНАС, АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС бяха премълчани и оставени неизползвани в проучванията.

Малцина бяха тези, които видяха връзка между тракийската глоса колаброс и старобългарската титла колобър. Никой не се осмели да спомене, че тракийската титла ковес – жрец обяснява титлата кавкан.

Това, че дедите ни познават и римски титли като патриций, кандидат, спатар и др., бе игнорирано. Не бе обърнато и внимание на факта, че в старобългарските писмени паметници срещаме римски термини като фосатон-укрепление, кампон-лагер, касидия-шлем, лоракия – ризница.

Съвсем нормално е, бивайки под римска власт, дедите ни наричани мизи, траки, да приемат думи от речта на римляните. За жалост тази важна подробност остана незабелязана от повечето учени и никой не отдаде нужното значение на нейната вйжност.

Най-големия пропуск обаче е друг.

Никой не направи сравнение между броя на екзотичните думи и термини от речта на Аспаруховите българи, с военните и административни термини срещащи се в старобългарския език. Историците бяха убедени, че Аспаруховите българи са носители на държавно-творческият елемент, но това означава и, че термите са от езика на Аспаруховите българи.

Представям списък, който нашите учени никога не са ползвали за сравнение, а е трябвало да го сторят. Този списък показва красноречиво каква е била речта на дедите ни. Те никога не са губили своята реч, напротив дори – те са наложили своето наречие като официален език след прословутата 681 г. Нека не ви учудва родството на някои термини с думи от слав. езикова група. Траките са тези, които създават тази група, защото от Неолита до ранното Средновековие даряват своите северни съседи и роднини със знания и култура.

Ето и термините, които са разбираеми за всеки, който познава добре нашия език. Приятно четене!

СТАРОБЪЛГАРСКИ ВОЕННИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ТЕРМИНИ

1.оимъ-боец
2.оимьство-войска
3.оимьскъ-воински
4.воинъ-войник
5.копииникъ-копиеносец
6.мечьникъ-мечоносец, страж*
7.стрѣльцы-стрелци*
8.земьникъ-наемен войник
9.орѫжниикъ-тежко въоръжен войни
10.борьць-боец, борец
11.сътъникъ-стотник
12.вои-войска, армия
13.воиска-войска
14.воиньство-войска
15.рати-войници
16.въплъчениѥ-войска
17.оплъчениѥ-боен ред
18.побранскъ-военен
19.чинъ-военен строй
20.чело-челен отряд
21.орѫжьнъ-носене на оръжие, въоръжение
22.стражъ-пазач, палач
23.блюстель-страж, надзорник
24.мощьникъ-боен другар, съюзник
25.оустителъ-кочияш, колар
26.велъможа-велможа
27.владыка-владика, господар
28.владычиць-господарка
29.вождь-вожд
30.воѥвода-войвода
31.кънѧнзъ-княз
32.прѣходь-вожд, предводител
33.предъборникь-предводител
34.кръмьчии-кормчия, ръководител, наставник
35.начѧлникъ-началник, вожд, предводител
36.властелъ-властелин
37.самъчии-титла на висш служител
38.самодръжител-монарх, властелин
39.самодръжецъ-властелин, господар
40.самовластьнъ-независим владетел
41.миродрьжець-владетел
42.прѣвладыка-владетел, властелин
42.правитель-вожд
44.предъборникъ-предводител
45.дрьжатель-управник
46.господинъ-господар
47.доводителъ-водач
48.намѣстьникъ-наместник
49.могѫтъ-знатен човек, велможа
50.жоупанъ-жупан
51.старѣишина-старейшина, управител
52.настольникъ-наместник
53.санъ-сан, служба – твърди се, че е тюркса, но няма убедителни доказателства
54.сѣчьць-палач
55.блюстель-надзирател, страж
56.вратаръ-пазач на вход
57.двьрнькъ-вратар
58.трѫбии-тръбач
59.стража-стража, охрана
60.балии-лекар
61.врачъ-лекар
62.вѣстьникъ-вестител
63.дрьжава-владеене
64.власть-власт
65.владѫ-владея
66.владычество-владичество, властване
67.крѫгъ-област, събрание
68.вѣще-събрание, съвещание
69.начѧлиѥ-управление
70.владычелствовати-властвам
71.оплотъ-ограда
72.острогъ-ограда, вал за защита от неприятелско нападение
73.остражиѥ-крепост
74.прѫдъ-крепостен вал
75.крѣпость-крепост
76.станъ-укрепен лагер
77.стѣна-стена, защита
78.одрина-ограда
79.ныръ-кула
80.стлъпъ-наблюдателница
81.стражище-наблюдателна кула
82.стрѣльница-укрепление, от което се стреля
83.стрѣлостоѧтельница-обсадна
84.нападеньѥ-нападение
85.рать-война
86.сѣчъ-сеч, война
87.брань-битка, война
88.одолѣниѥ-победа
89.колѥниѥ-клане
90.сѫпьръ-противник, неприятел
91.врагъ-враг
92.находъ-нападение
93.оплѣнениѥ-пленяване, пленичество
94.обѧтиѥ-плен
95.оубити-убивам
96.побити-убивам, унищожавам
97.въздринѫти-отблъсна
98.тлѣщи-удрям
99.събости-пробода
100.пронажати-пронизвам
101.пронисти-пробода, пронижа
102.оусѣкнѫти-обезглавявам
103.сѣкѫ-сека, посичам
104.орити-унищожавам
105.отъвлѣщи-опъна лък
106.осѣсти-обкръжавам, обсаждам
107.окрочити-обкръжа
108.оутстѫпати-отстъпвам
109.оплъчати сѧ-строявам се в боен ред
110.орѫженсьтвовати-пазя с оръжие, охранявам
111.хранити-пазя, защитавам
112.блюсти-пазя, охранявам някого
113.остѣнити-ограждам със стена, укрепвам
114.одрьжти-завладявам
115.одолѣвати-побеждавам
116.конъ-кон
117.кобыла-кобила
118.жрьбѧ-жребче
119.клюсѧ-конче
120.оузда-юзда
121.дѧгъ-оглавник, ремък, юзда
122.ръзда-желязната част на юздата
123.седьло-седло
124.ременъ-ремък
125.вощага-камшик
126.тинъ-камшик
127.iaрьмъ-ярем, хомот
128.iахати-яздя
129.въпрѧщи-впрегна
130.лѫкъ-лък
131.тѧтива-тетива на лък
132.стрѣла-стрела
133.тоулъ-колчан
134.острьѥ-острие
135.стрѣкало-острие
136.мечъ-меч
137.брьдоунъ-меч
138.ножъ-нож, меч
139.ножьница-ножница
140.кордъ-вид меч
141.копьѥ-копие
142.сило-примка, ласо
143.брады-брадва
144.сѣчиво-секира, брадва
145.секыра-секира
146.топоръ-брадва
147.брънѩ-броня, доспехи
148.шлѣмъ-шлем
149.щитъ-щит
150.орѫжиѥ-оръжие
151.вьсеорѫжиѥ-пълно въоръжение
152.палица-палица, тояга
153.кръкыга-каруца, талига
154.колесьница-колесница
155.возъ-каруца, кола.

Свободно слово