От Природонаучния музей в Черни Осъм зоват: Не убивайте леопарда като Алонсо!

Дано не се наложи да го приютяваме препариран до нашия ягуар, моли се директорката Павлина Иванова

“Не убивайте леопарда от Шуменското плато!”

Това призоваха от популярния Природонаучен музей в село Черно Осъм край Троян.

Именно там е изложен препариран добилият огромна популярност 8-годишен ягуар Алонсо. Величественото диво животно избяга от клетката си в ловешкия зоопарк на 3 август 2014 г. и няколко часа по-късно бе застреляно смъртоносно от ловец.

Днес Алонсо предизвиква огромен интерес сред посетителите и е един от най-ценните експонати. Директорката на музея Павлина Иванова заяви пред “България Днес”, че се надява шуменският леопард да остане жив и здрав и да не се налага да бъде “съквартирант” на ягуара.

“Нашият ягуар Алонсо има приблизително същата съдба, но с фатален край, за жалост. Надяваме се леопардът, който е от семейството на пантерите, да има по-добра участ и да го хванат жив. Хората сега са много по-добре подготвени, отколкото преди 11 години. При случая с Алфонсо са станали някои грешки, създала се е паника и това е довело до отстрелването му”, коментира Иванова, която е завършила медицинска физика в Софийския университет, а над 10 години работи в института по биофизика към БАН.

“Леопардът край Шумен по някакъв начин е бил опитомен вече. Щом от няколко месеца обикаля в дивата природа, значи се адаптира доста добре. В един момент сигурно ще го хванат. Надяваме се да не се случи ситуация, в която да се наложи отстрелът му. Това може да стане само в екстремна ситуация, в която бъде изплашен и реагира агресивно. Дано не се налага да го “приютяваме” като нов експонат. Ако се е оказал около нашата територия – Средна Стара планина и Централен Балкан, може да стане наш експонат, но се надяваме да не се наложи. Ловците в момента са много добре подготвени – имат приспивателни стрели, капани. Има хора с много опит в тази дейност”, категорична е директорката на Природонаучния музей. Тя казва, че специалният метод за визуализация в Черни Осъм дава възможност на посетителите да разгледат животното с естествената му козина.

“Пантерата е била питомна. Израснала е с хора. Тези, които искат да си гледат екзотични животни вкъщи, не разбират, че не им е там мястото. Много е красив този екземпляр, може да се опитоми, но не е редно. Дори една обикновена домашна котка в определени случаи може да бъде агресивна. Домът на дивите животни е в природата и трябва да уважаваме тяхното местообитание. Колкото и да ни се иска да ги видим отблизо и да ги пипнем – това не е естествено”, категорична е Павлина Иванова.

Единствените две животни в музея в Черни Осъм, които не са от района на Централен Балкан, са ягуарът Алонсо и огромната бяла мечка Василена. Тя починала от старост на достолепните 28 години в ловешкия зоопарк, след което била увековечена.

Един от най-ценните експонати с драматична съдба е мечокът Живко. 120-килограмовото животно бе отстреляно на 16 март 2022 година. Преди това стръвницата създавала множество пакости, като нападала домашни животни в района на село Рибарица. Първоначално бозайникът е чипиран и многократно прогонван с гумени патрони, но въпреки това свиква с лесната плячка и винаги се връща отново. Накрая е застрелян.

Най-новото животно зад витрините в Черни Осъм е четиримесечно мече. Това разкри пред “България Днес” Ивелина Димитрова, която е счетоводител в музея.

“То е намерено убито в района на град Априлци. Умъртвено е от възрастна мъжка мечка. Когато мъжкарите попаднат на беззащитно чуждо мече в гората, обикновено го убиват, за да може женската да се разгони отново. Кръстихме го с името Видима заради района, в който е открито”, казва служителката.

Интересното е, че отделно е запазен напълно и скелетът на животинчето, който може да бъде видян на място. Други “новодомци” са два лешояда – египетски и черен. Птиците са предоставени от центъра за диви животни “Зелени Балкани” в Стара Загора. Припомняме, че напоследък зачестиха случаите на отровени умишлено лешояди у нас.

“Най-старите експонати са на диви прасета, елени и мечки. Те са от едни от първите в музея, който е открит през 1976 година. Препарирани са от Илия Илиев, който е създател на първата експозиция. Той бил учител по биология в местното училище за планински водачи. Водил е децата в планината, заедно са намирали безпомощни животни, блъснати, убити. Препарирали са ги и са ги излагали в коридорите на училището първоначално, но мястото отесняло”, разказва още Димитрова.