Победителката във “Фермата” Веселка Маринова: 5 евро надбавка взимам за четвъртото ми дете

Затова хората поглеждат към чужбина, която се оказва по-добра мащеха от родината за живеене

КОЯ Е ТЯ

Веселка Маринова е независим автор и познато лице от “Фермата”, където оставя своя отпечатък като първата жена победител и първата и единствена двукратна победителка. Наскоро издаде прощъпалната си стихосбирка “Огледало в мрака”. Майка е на 4 деца, носителка на титлата Мисис Майка на България 2020. На 21 декември ще навърши 30 години.

Борислав РАДОСЛАВОВ

– Веселка, представяте своята книга “Огледало в мрака”. Защо избрахте точно това заглавие?

– Защото понякога най-трудното нещо е да погледнем себе си без маски. Мракът не винаги е нещо страшно. Понякога той е мястото, в което оставаме сами с мислите, страховете, болката и истината си. А огледалото не ни показва само лицето, което светът вижда. То ни напомня и за човека, който сме, когато никой не ни наблюдава. Понякога в тишината и тъмнината е точно мястото, в което може да спрем. Да чуем себе си и да продължим там, където сме спрели. Надявам се читателите да видят посланието на стиховете, да намерят своя стих, своята болка, да разберат, че още някой вече е изживял тяхната болка и е оцелял.

– Какво ще открият читателите между страниците на книгата?

– Чувства, преживявания, болка, любов, загуби, въпроси и истини, които понякога трудно изричаме на глас. Това не е книга, която дава готови отговори. По-скоро искам да накара читателя да спре за миг и да се замисли за собствения си живот. Може би в някой стих ще открие себе си, в друг – човек, когото е изгубил, а в трети – думи, които самият той никога не е успял да изрече. Всеки ден получавам мили съобщения от читатели. Разказват как някой стих ги е докоснал, как са се разпознали в него, което е знак, че посланията ми стигат до хората.

– Кои са най-тежките моменти в живота ви?

– Иска ми се да кажа, че няма такива. Моят живот е низ от борби, с което се гордея, защото не съм се отказвала. Но най-тежкият момент за мен е загубата, няма по-тежко нещо от това! 2022-ра за мен беше най-трудната в живота ми. Загубих първо майка си, най-ценното нещо в живота на човек. После конете си, после започнах да губя и себе си по пътя. Затворих се в една капсула, за да не видят хората, колко малка се чувствах, и отчасти ми се получи. Хората виждаха един силен човек, който се бори, но много малко хора знаеха какво се случва вътре в мен. Истината е, че понякога човек може да изглежда силен навън и едновременно с това да се разпада. Просто не можех да губя, да си победител понякога е недостатък. Не мога да кажа, че съм преодоляла всичко.

По-скоро се научих да живея с това. Взех си поуките и се изправих заради децата си. Не спирам да вярвам в живота и доброто.

– Как майка на 4 деца оцелява в България?

– Смея да твърдя, че се справяме с много работа, организация, понякога с цената на времето, което трябва да прекарам с децата си. Понякога с цената на собственото спокойствие. Трудно е – понякога си недоспал, закъсняваш, пристигаш в последния момент, броиш секундите.

Когато имаш четири деца, не можеш да си позволиш да се предадеш, защото си уморена. Има сметки, храна, дрехи, училище, тренировки… Има и нещо, за което рядко се говори – майката също има мечти, нуждае се от развитие и иска да остане личност, а не само човекът, който се грижи за всички. Аз не искам децата ми просто да оцелеят. Искам да имат възможности, да спортуват, да учат, да мечтаят и да знаят, че могат да постигнат нещо със собствени усилия. Има дни, в които времето не стига, защото всяко от децата ми има нужда от лично внимание. Понякога ми разказват деня си, докато готвя, или смятаме на глас до пералнята. Не твърдя, че ми е лесно. Има дни, в които всичко идва в повече. Но продължавам да търся начин да се развивам и да създавам нещо свое. Защото искам децата ми да виждат в мен не само майка си, а и пример за човек, който не е престанал да вярва в собствените си възможности.

– Цените скочиха почти двойно, втората година майчинството остана замразено на 399 евро, с най-ниската минимална заплата сме в ЕС. Как се справяте?

– Не мисля, че има семейство, което ще лиши детето си от основни нужди, че можеш да му кажеш как този месец няма да има джобни или нови обувки, че няма да ходи на тренировка, защото разходите са се увеличили. Вярвам, че всеки намира начин да се справи. Планираш, пестиш, работиш повече и се лишаваш от лични неща. Но има граница, след която проблемът вече не е в семейния бюджет, а в това трудът да може да осигурява достоен живот. Майчинството не бива да поставя една жена в положение да избира между това да отглежда детето си и да има финансова сигурност.

В България в момента положението е много зле. Заплатите се преизчислиха спрямо евро, но цените скочиха двойно и няма никакъв контрол над тях. Това налага да трябва да работиш на две-три места, което изяжда времето със семейството ти, струва здравето и нервите ти. Кара хората да минават в сивата икономика. Много майки избират да прехвърлят майчинството на някой близък и се връщат на работа. Детските надбавки са смешни – за четвърто дете са 5 евро. Хората поглеждат към чужди страни, които се оказват по-добра мащеха от родината за живеене.

Не е достатъчно да призоваваме хората да раждат повече деца. Трябва да им дадем причина да го правят. Сигурност, достъпно жилище, достойно заплащане, качествено образование и здравеопазване, подкрепа за родителите и реална възможност за развитие.

– Топим се с невиждани размери и без война. Как да спрем това безумно самоубийство на цяла една нация?

– Често се старая да оправдавам поведението на хората заради трудния живот. Но истината е, че действително много хора са изпълнени със злоба и омраза, съдят с лека ръка и са безпощадни. Забравихме, че човек с човека живее, забравихме да мечтаем, да бъдем деца. И за жалост за това не е виновна само държавата. Когато бях дете, хората си помагаха, гледаха се животни и имаше паша за всички, бабите си говореха по пейките и много държаха да поздравим, като минем, говорехме на учителите на “Вие”, имахме уважение към възрастните. Дано доброто се завърне и да си помагаме, не да се самоунищожаваме!