С. Горанов: Спрете да лъжете младите – соцът си беше жива мизерия

Омръзна ми да чета колко хубаво сме живели по времето на социализма. Това е опит да бъдат излъгани младите хора, родени след 1989 г.

Но ние, родените през 50-те години на миналия век помним добре. Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме „упадъчна западна музика“ („Бийтълс“). Помня как за децата на „активните борци“ имаше специална квота за влизане във ВУЗ -влизаха с тройки, докато ние трябваше да имаме бал отличен 6, за да влезем в МЕИ-то.

И аз го имах, защото приемните изпити по физика и математика издържах с отличен. През 1966/1967 г. живях в общежитие в Дървеница. В стаята 3,7 м на 4,20 м, или 15 кв.м бяхме четирима! Аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив – 2-ри курс, един от Тунис и един 50-годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение!

Имаше една масичка в стаята. За кого по-напред!

Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се караше, че съм ползвал банята да си избръсна лицето! Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая без чешма и тоалетна! Вярно, купоните бяха 60 ст., но какво ядяхме? Вечерята често беше ориз с домати в една желязна чинийка и купичка компот! Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет – и олиото от оливиера.

Така ядяхме веселите студенти по времето на социализма. Там в ресторанта съм виждал как от отсервираните чинии връщаха в тавите гарнитурата, дето не е изядена, за да я продават отново! Сприятелих се с едно свястно момче от Русе – също студентче. То не беше виновно, че баща му беше партиен големец, и се хранеше не в столовата с мен, а се разделяхме пред хотел „Рила“, където се хранеше в специалната столова за партийните велможи!

После, преди да се дипломирам, започнах работа в ЗЗУ-то и получавах заплата 150-200 лева.

Но когато защитих дипломната си работа и се сдобих с прякора „инженер“, заплатата ми стана 110 лева! Социализъм! После бригади, бригади – всяко лято по десет дни трябваше да окопаваме цвекло! Карта за море? Може да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от директорите, партийния секретар и фамилиите им. За нас беше лагерът с дъсчени бунгала. В тях имаше две легла и един стол. Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява пак заградено с дъски място и издигнат варел за вода да се топли от слънцето.

Когато след 15 години заплатата ми стана 200 лева, пожелах най-после да купя за семейството пералня. Купих „Татрамат“ – чешка, за 630 лева. Със заем! Изплащах я две години.

Три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете, но отговорът дойде чак през 1988 г. – тоест след 16 години! През това време на съседите ми – баба и дядо „активни борци“, които имаха неженен син, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!

Да добавя ли още как ми „орязаха“ премията на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар, защото си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! Има много още за споделяне за „красотите“ на онзи строй, но не искам да ви отегчавам повече!

Източник: retro.bg