Слави Ангелов: Бях убеден, че Ивайло Калушев е застрелял хората в хижата и ще бъде намерен мъртъв с другите двама младежи

Слави Ангелов излезе с остър и откровен коментар по случая с убийствата край хижа „Петрохан”, като публикува дълъг пост в личния си профил.

Дългогодишният криминален репортер, главен редактор на “168 часа” и един от сценаристите на “Под прикритие”, обясни защо съзнателно е отказал да участва в медийни изяви по темата и отправи сериозна критика към начина, по който подобни трагедии се превръщат в телевизионно шоу.

„Доволен съм, че в последната седмица отказах на поне 15 покани от телевизии и радиа да коментирам разстрела в Петрохан. Въпреки че още в първия момент бях убеден, че Ивайло Калушев е застрелял хората в хижата и ще бъде намерен мъртъв с другите двама младежи. Имаше предостатъчно факти в полза на тази хипотеза. Един съдебен психиатър от Плевен обясни всичко просто и ясно на 4-ия ден от инцидента. Но, версията му не бе атрактивна за публиката. Такава истерия и възбуда не помня, а съм криминален репортер от 31 години.”

Ангелов коментира и масовото „профилиране” в социалните мрежи и студиата:

„Много хора си мислят, че в България всички разбират от футбол. Голяма грешка! Всички са топ криминалисти. И топ профайлъри.”

Той изброи и абсурдните, според него, версии, които са циркулирали публично:

„Вижте версиите им – от Таки, през дървената мафия, трафик на хора и наркотици, мексикански картели, сръбски мафиоти до таен канал на ДАНС и какво ли още не. Вижте версиите им и ги поканете да коментират следващото голямо убийство.”

В поста си журналистът прави и паралел с друг широко коментиран случай:

„Като един столичен криминалист, който след изчезването на Сашко в Перник, заяви, че 1) детето е отвлечено 2) детето вече е мъртво 3) в историята е замесен бащата. Предполагам помните какво се случи в крайна сметка.”

И завършва с горчива ирония:

„Но криминалистът продължава да коментира всеки значим случай в телевизионните студиа. Шоуто в ефир трябва да продължи.”

С думите си Слави Ангелов постави под въпрос не само обществената истерия около тежките престъпления, но и отговорността на медиите в търсенето на сензация вместо факти.