Хипихондрик! Димитър Рачков има в телефона си над 110 номера на лекари

Димитър Рачков е от хората, без които трудно можем да си представим телевизионния пейзаж. Нещо повече, той е безспорният шоумен №1 в ефира – титла, която някога принадлежеше на Слави.

53-годишният бургазлия спечели популярност още в началото на века с „Клуб НЛО”, утвърди се като топ водещ с „Господарите” и стана недостижима мегазвезда с бляскави формати като „Капките”, „Маскираният певец” и „Пееш или лъжеш”.

– Г-н Рачков, какво е чувството да сте за 13-и път водещ на култовото шоу за имитации „Като две капки вода”?

– „Като две капки вода” е феномен в българския ефир от самия си старт. 14 години е номер едно и е с най-високия рейтинг. Шоуто за имитации тръгна, когато бях младеж, а сега вече съм на една друга възраст (смее се).

– Като водещ не прекалявате ли понякога с хумора и шегите?

– Това е моят хумор, стил и виждане за шоу. Ако все още се провеждаше „Златният Орфей”, сигурно никога нямаше да ме повикат да го водя, защото не ми е в стила. Убеден съм, че има много хора, на които не се харесват шегите ми, и такива, на които допадат. Смятам, че българинът е интелигентен зрител. Ясно си дава сметка, че за да бъде нещо интересно и гледаемо, трябва да има конфликт, както е в световната драматургия. Ако всичко върви гладко, то ще е безинтересно и скучно. Аз стъпвам на тази основа. В този смисъл зрителят е достатъчно прозорлив, за да прецени дали в „Капките” враждуваме наистина, или сме приятели, които се забавляват. Истината е, че ни е хубаво. Щом приключи предаването, се прегръщаме и целуваме с всеки от екипа. Храня изключително добри чувства към участниците и журито, както и към хората зад кадър.

– Значи Веско Маринов и Азис не се засягат…

– Сигурно понякога преминавам някои граници, защото импровизацията е нож с две остриета. Това, което става в „Капките”, не е предварително репетирано –случва се на момента. Но щом хвърлям ръкавицата към другите, съм готов и на самоирония към себе си. Не съм нарцис. В България се търси скандал и сензация, но уверявам ви, няма да бъдат намерени в моите отношения с Азис и Веско. С Веселин Маринов дори си говорим на „бат”. Всеки път, когато има концерт близо до родителите ми, той се обажда и казва: „Бат Митко, искам да поканя майка ти и баща ти.”. И те с удоволствие ходят, защото са му фенове. Същите са отношенията ми и с Азис. И той, и Веско са ми протягали ръка, когато не бях толкова популярен.

– Продуцентите на „Като две капки вода” одобряват ли импровизациите ви, или понякога ви правят и забележки за тях?

– Когато преди 14 години Магърдич Халваджиян предложи да правим „Като две капки вода”, той сподели, че според библията на формата на първо място са участниците, на второ – журито, а на трето – водещите. В две-три живи предавания със Зуека спазвахме стриктно йерархията на шоуто, но усетихме, че това не е нашето. И си „побългарихме” воденето в „Капките”. След това на мястото на Зуека дойде Геро, с когото продължихме в същата посока и много се забавляваме. Между другото, аз съм свикнал хейтът първо да е към мен, а след това и към другите.

– Говори се, че вие самият сте хипохондрик и имате в телефонния си указател над 110 номера на лекари…

– Да, имам много телефонни номера на лекари, сигурно до някаква степен съм развил хипохондрия. Но имам обяснение за това. Като дете съм влизал в болнични реанимации и в какви ли не отделения, за да съм до бабите и дядовците ми в последните им земни дни. Това няма как да не ми се е отразило. Имам много приятели лекари. А някога и аз исках да стана лекар – мислех да кандидатствам и медицина, но не ми стигна времето да се подготвя за изпита.

– Неотдавна подарихте годежен пръстен на приятелката си Виктория Кузманова. Кога планувате да минете под венчило?

– Винаги съм казвал, че не съм привърженик на брака и един подпис не може да направи връзката по-силна. Сигурно съм помъдрял и съм емоционално по-стабилен, а може и да съм пораснал, но вече смятам, че след като съм открил точната жена, трябва да й доказвам любовта си.

– Как дойде решението ви за пръстена?

– Една сутрин пиех кафе и си казах, че съм открил човека за мен. Всичко се случи за 15 минути. Звъннах на Кремена Халваджиян, за която знам, че има точните познати, и след половин час пръстенът за Вики беше запазен.