Чешма край Арбанаси събужда иманярския глад за легендарни съкровища

Чешмите в Арбанаси винаги са били като магнит за иманярите не само от областта, но и от цялата страна.

Две от тях, известни като „Голямото лако“ и „Малкото лако“, са емблематични за търсачите на стари съкровища, но до ден днешен никой не е намерил или поне не е признал за своето откритие.

Чешмата „Каменец“, която се намира на входа на Арбанаси, стана особено популярна през последните години. След създаването на „Люлката на любовта“ на Гарга баир и по време на пандемията от ковид стотици великотърновци преоткриха мястото за разходки и пикник.

Заедно с тях и легендите започнаха да оживяват, а интересът на иманярите и техните разкази за злато и несметни съкровища се възродиха. Често край чешмата могат да бъдат видени различни изкопи.

Още по-голяма тайнственост придава близката малка пещера. Дълбока е десетина метра и оформена с каменни сводове и колони. Точно на мраморния й вход е поставен надпис: „Направена от Иван Моруци, 1882 г.“. Тъй като се вижда от пътя, мнозина спират, за да я снимат.

„В далечното минало тук е била базата на каменоделците – италианци, които са правили Паметника на обесените и Стамболовия мост във Велико Търново.

На това място са обработвали камъните и явно са се забавлявали и изградили тогава пещерата. Сигурно са я направили от непотребни материали, но е интересна атракция“, разказа бившият кмет на Арбанаси Тошо Кръстев.

Набезите на иманяри над арбанашки чешми не са случайни. Една от историите, които се разпространяват като легенда, е, че последният бей на Арбанаси – Кончашооглу, е заровил златото си и белязал с нишан една от чешмите. Той сторил това, когато разбрал, че руснаците вече влизат през Свищов по време на Руско-турската освободителна война. Вероятно поради тази причина са разбивани знаковите чешми „Малкото лако“ и „Голямото лако“.

Неотдавна чешма на близо 240 години бликна отново след две десетилетия. Тя се намира до центъра на Арбанаси и е една от най-старите в региона. Градена е 1876 година и носи името на Кокона Султана, която е обитавала Констанцалиевата къща.

Запознати с историята на чешмата споделят, че преди 20 години тя е също е била разбита от иманяри, които търсели заровено злато в основите й. Днес е напълно възстановена и вече утолява жаждата на туристи и жители на селото.

Михаил МИХАЛЕВ / Борба

Твоят коментар