Всички знаят кой е шеф Иван Манчев – колоритен, прям и винаги с мнение. Гледаме го по телевизията, в предавания като “Кошмари в кухнята” и “Черешката на тортата”, но рядко надничаме зад престилката. А той е не просто шеф, а бизнесмен, пътуващ консултант, човек с ясна позиция по много въпроси – и не само в гастрономията.
Какво го ядосва истински? Защо България все още няма ресторант с “Мишлен” звезда? Какво чете, как си почива, какво мисли за младите – и още куп откровения ще чуете от него в подкаста “При Тото” в YouTube, където вече не за първи път влиза в ролята на гост, който не си спестява нищо. Ето и част от интервюто.
– Занимаваш се с много неща, предаванията “Муха в супата”, “Кошмари в кухнята”, “Черешката на тортата”, пусна и твоя марка кафе, издаде книга и какво ли още не. И всичко трябва да е детайлно. Имаш много енергия, но не е ли изморително всичко това?
– Енергията ми идва с мечтите. Идва с това, че искам да постигна някаква цел, която си гоня, но през правилните неща, през правилното съдържание. Зарежда ме процесът. И когато виждам отсреща хора, които наистина се радват на това, което правя, това означава, че съм успял. Човек трябва и да вярва в това, което прави, но по правилния начин.
– Какъв е грешният начин да вярваш в това, което правиш?
– Правилният начин означава достойнство, принципи, качества и всичко останало, защото много хора виждат крайната точка, готовия продукт. Но те не виждат на теб какво ти коства цялото това нещо.
– В “Кошмари в кухнята” даваш възможност на зрителя, апропо на клиента, да види как се стига до този краен продукт, какви са перипетиите, през които се минава, за да получиш една чиния. Хората виждат финала, обаче ти познаваш целия труд преди това.
– Ами то няма как да е по друг начин, защото носи след себе си вътрешната енергия, която ти правиш. За това не се мери само по кората.
Проблемът в България е, че мерят хората по кората
Виждат му хубавата кола, хубавия часовник или обувките и всичко останало и викат “ооо, тоя е страшен”. Не! На мен ми е интересен твоят път и през какви перипетии си минал. Ти мина през много труден период, но разбра, че не може да контролираш хората. Те са такива, каквито са.
– Така е. Но ето ти, имаш други поприща, брандове в други посоки. Имаш четири бизнеса. А бизнесът е психология. Той не е само цифри. Как се управляват тези екипи? Как се следят всички тези хора? Как се дава доверие на някой да контролира вместо теб, докато правиш друго? Ама ти си друга бира.
– Благодаря ти. Напротив, всеки ден съм като всички останали, боря се с реалността и с живота.
Работя по 12, по 16 часа на ден, хората трудно ми издържат на енергията, признавам си. Дори моята жена Ива, която е прекрасна и много я обичам, ми вика “моля ти се, престани, защото наистина не издържам вече”. Но няма как да спра, защото аз съм такъв. Мен това ме кара да се чувствам жив. Баща ми беше такъв, до последния си дъх той не се спираше. Аз, когато работя, си почивам, това ми носи удовлетворение.
– От тези хора ли си, които 3 дни са им достатъчни за почивка?
– Три дни са ми абсолютно достатъчни. Ако на третия ден започна да мисля само за работа, значи съм си починал. Но това съм аз.
– Много е важно човек да се приеме такъв, какъвто е. Ти казваш “ако искате да съм здрав и щастлив, това е моят начин”.
– Точно така, и се срещам всяка сутрин със себе си. Човек, за да знае кой е, трябва да се среща със себе си.
– Какво означава това?
– Ами срещаш се със себе си, говориш със себе си. Говориш това, което за теб е важно. За мен приятелите са изключително важни. Но първо се срещам със себе си, казвам – това искам, това искам, това искам, това за мен е ок и винаги трябва да е през моите принципи. Да не влизам в полето на другите за тяхна сметка, за да съм аз добре. Гледам да правя така, че всички около мен да са добре. Чета доста книги в тази посока.
– Аз съм сигурен, че започнеш ли деня си с яснота кой си ти, следва доста по-интересен ден.
– Но трябва и да даваш депозити в твоите приятели, тези, които са наистина до теб и не те предават. Защото е много важно да живееш с приятелите си и със семейството
Първо е семейството, после са приятелите. Но не може да имаш приятели само на думи. Трябва да влагаш депозити в тези отношения, за да могат да ти се връщат, но без да го очакваш. Аз съм богат човек на семейство и на приятели.
Няма да забравя моят баща как ме е възпитавал. Думата му беше закон и аз никога не му противоречах. Последните години се опитвах с уважение да изказвам различно мнение, но винаги с респекта към родителя. Така съм възпитавал и моите деца, да имат този респект.
Баща ми беше изключителен перфекционист
Казваше, че може да прави едно нещо, но ще го направи по най-добрия начин. Това съм научил от него, че всичко е в детайла. Но пък и ако си голям перфекционист, започваш да губиш голямата картина. Затова трябва да намериш баланс. Когато човек се заяви, какъвто и да е, в каквото и да е, той трябва да гони да е най-добър. Ако си метач – да си най-добрият.
България е уникална страна, трябва да си я обичаме, да си я пазим, да инвестираме в нея и да даваме
Не може да мрънкаме все, че някой ни е виновен – ние сме си виновни. Всеки от нас трябва да даде по малко, за да си направим нашата къща хубава и красива, защото постоянно обвиняваме някой, че ни е виновен.
– Важно ли е за нашата кухня, за да излезем пред Европа и напред в света, да дойдат от “Мишлен”? Защо не влизаме?
– Изключително важно е. А не влизаме, защото това е държавна политика. Важно е хората, за които гласуваме, да имат т. нар. карта на държавата, т.е. да има тази перспектива, да е разписана. Ако примерно държавата влезе в гайда на “Мишлен”, това означава, че ни признават като кулинарна дестинация. Така, както влизаме в Евросъюза и в еврото, в семейството на най-богатите, то “Мишлен” е семейството на най-добрите кулинари. Турция например влезе преди 2 г. с 25 и повече ресторанти, със страшно много инвестиция на държавно ниво. Трябва наистина тези хора да разберат, че когато искаме нещо да правим, трябва да се разбере защо го правим, къде искаме да стигнем и защо сме там. И това вдига нивото. Защото като влезеш в детайла, виждаш, че професионалното образование е много зле.
Работят с програми отпреди 30 години, учат ги на мусака и пълнени чушки, но те не се ядат в момента
Те са част от традицията, която ние трябва да имаме като дисциплина, да запазим автентичното. Но животът се променя и се развива, храната се развива, всичко върви напред. Влизайки в “Мишлен”, това означава, че ще се вдигне нивото на професионалното образование, след това ще се вдигне качеството, производството, услугата. Клиентът започва да става по-грамотен.
Има много смисъл от всичко това, но който и да дойде на власт, трябва да има тази перспектива. Защото, за да дойде “Мишлен”, се кандидатства за държава, за град. После идват, правят ти оценка на ситуацията, казват ти какви са препоръките на държавно ниво, какво трябва да се направи в ресторантите, в образованието, всичко е един процес. Много пъти са ми задавали този въпрос, защо нямаме “Мишлен”. Ами ето затова нямаме, липсват хора, които да са визионери. Визионери трябват на тази държава.
Ти знаеш ли какви туристи биха идвали в България, защото те са част от тази карта? Защо да го няма в цялата страна, да се вдигне нивото? Когато произвеждаш услуга, тя трябва да е най-добрата. Когато си на кулинарната карта, това означава, че идват повече хора, по-скъпи туристи. По друг начин те гледат отвън.
– Ако погледнем “Кошмари в кухнята”, как съпреживяваш с тези хора? Говорим си за ресторанти и бизнес, но това там са съдби.
– “Кошмари в кухнята” е феномен в българския ефир и изобщо като предаване, защото то е 100% документално риалити, снимаш 40-50 часа, от които изваждаш 45 мин. есенция. Изключително е интересно.
От друга страна, работиш със съдби, с хора, които трябва да ти повярват. Ето този човек е от Силистра, никога не се е занимавал с ресторанти, бил е доставчик на бира и в един даден момент решава да отвори с 5 лв. ресторант. Той няма никакъв капацитет, никаква експертиза как се прави ресторант изобщо. И
тук е мястото на държавата, тя не може да позволява на хора, които нямат диплома и никога не са се занимавали с това, да им дават разрешение да правят ресторант
Това е регулацията, ако я имаше, този човек никога нямаше да има ресторант и да се занимава с това.
– Не е ли така и при аптеките?
– Същото е, защото виж какво се случва, какво продават. А от друга страна, той пък си и вярва, проектира си, че е нещо уау. Мисли си, че с 5 лв. ще изкара 1000 лв. Е, как ще стане? Но това е реалността и тя те удря, защото като започнеш да работиш, виждаш, че не върви. А защо не върви? Защото ти нямаш експертизата, ти си човек, който никога не се е занимавал с това нещо. Но когато не си го правил, каниш човек, който се е занимавал. Той трябва да присъства във фирмата ти. Тогава би могъл да имаш някаква претенция.
Не е до пари, до мислене е, до нагласа, до отношение
Трябва да се промени цялата ситуация. Ако бъдем на швейцарските закони, тук всички ще си тръгнат. Винаги я давам за пример, Швейцария е най-богатата държава в света и е 8 млн. и на половината от нас по площ, но си е създала добри принципи и работа. И всичко се спазва, защото има държава на място. Трябва да имаш модел, стандарт. Виждаш модела на Западна Европа, там където сме се устремили да бъдем – там какво правят, как го правят, с какви стандарти го правят. А ние да казваме “ама ние сме различни”. И кое ти е различното? Мисленето ти е различно. Не казвам, че те са месия, но трябва да вземеш добрите практики. И ние имаме добри практики, но са малко, защото се подценяваме. Ниско ни е самочувствието.
– Имаме условия да сме малко по-горделиви.
– Ама как да нямаме. Ние сме с 1400 г. история, държава, която е запазила всичките си традиции, минала през какво ли не робство и пак сме ние.
– А защо хората като теб, които са малко по-твърди, не искат да се занимават с политика на определена възраст?
– Ами защото смятам, че в момента живеем в паралелен свят. Този свят трябва да се промени, за да има повече съмишленици, които вярваме в тази посока, нещата трябва да се променят, за да може държавата да тръгне в посоката, която трябва да бъде. Тя ще се промени, аз вярвам в това.
Be the first to comment on "Шеф Иван Манчев: Живеем в паралелен свят и той трябва да се промени"