img
Home / БЪЛГАРИЯ / Адвокат Марковски: Има затворници, готови да се заразят, само да излязат

Адвокат Марковски: Има затворници, готови да се заразят, само да излязат

/
/
/
384 Views

Надзирателите да са с бонета и калцуни срещу COVID-19, научи ko4.

Това може да предизвика мъжки закачки, но е важно за здравето на всички, казва адвокат Марин Марковски в интервю за 24 часа.

– Адвокат Марковски, властите в няколко американски щата са готови да освободят част от осъдените за по-леки престъпления като мярка срещу разпространението на коронавирус в затворите. Като юрист смятате ли, че подобна идея е приложима у нас?

– В Чикаго вече са освободили голяма част от затворниците, които по разбиране на администрацията не са опасни. Прилага се филтър, разбира се. Не става дума за хора, които убиват. Дали в България трябва да се освобождават затворници при епидемия? Законът казва: който има влязла в сила присъда, трябва да я търпи. Не може да е освободен. Това важи и за разследваните с мярка “задържане под стража”, докато съдията не се произнесе. Положението, в което се намира държавата, не може да е повод да се поставя въпросът да се пускат затворници на свобода.

– Каква е опасността в затвора човек да се зарази с COVID-19, там хората са изолирани?

– Опасността от избухване на епидемия в затворите и арестите е изключително голяма, а последствията от нея – медицински, обществени и човешки, ще са неизмерими.

Затворите са пренаселени. Стандартите, които хората на свобода може да си позволят, като спазват мерките, там не могат и да помислят за тях. Килиите се тесни.

През деня затворниците се блъскат по коридорите и в общата столова Има килии с примитивни тоалетни, не е за коментар. Прибавете и невъзможността за реално засилване на имунната система. Според специалистите това става с пресни плодове и зеленчуци, с някои хранителни добавки и т.н. Но плодовете и зеленчуците не са преимуществената храна в местата за лишаване от свобода.

Затворът не е остров, който да е изолиран 100%. При вкарването на продукти, ако не се извършват стриктно задължителните дезинфекционни и организационни мероприятия, колкото и да звучи комунистически, реалната опасност от заразяване е изключително голяма.

Другият рисков път е връзката с надзирателите, със затворническия персонал. От професионалния си опит знам – хората там имат въпиеща мъка и желание да излязат на свобода. Мъчително е – едно е да го гледаш на телевизора, друго е човек да знае как е. Не искам да прогнозирам какво ще се случи, ако в затворите избухне епидемия. В моята практика съм се сблъсквал с много хора, които се самонараняват. По едно време един от хирурзите, който преглеждаше затворници и ги оперираше заради глътнати предмети, си беше направил колекция. Няма да навлизам в подробности, за да не излезе, че съветвам младите затворници как става това. Казвам го само, за да дам пример на какво е готов човекът, за да излезе на свобода.

При цялото напрежение на държавата от заразата ще се прибави и ужасът от това затворниците да не се разбунтуват. Обикновено техният бунт не е като този на улиците – с плакати и със знаменца. За да се предпази държавата, трябва да се сведе до минимум рискът от зараза там. Има вече опит, стандарти в СЗО за необходимите действия, за да се намали рискът от заразяване.

– Какво трябва да се направи?

– В момента надзирателите влизат при затворниците с маски и ръкавици. Това достатъчно ли е? Дали си сменят маските на 3 часа, каквито са препоръките? Това трябва да се съобрази.

Когато идват отвън, надзирателите трябва да си слагат на краката калцуни, а на главите – бонета. Разбирам, че това може да предизвика шеги и закачки, мъжки колектив е там, но и косата носи вируса, шапката – също. Слагането на калцуни може да е малко досадно и да е свързано с неудобства, но си заслужава. Обувките също трябва да се обеззаразяват.

А тези, които дезинфекцират килиите и коридорите, надявам се да го правят ежедневно, да бъдат облечени със защитни облекла – т.нар. временни защитни костюми.

– Има ли при вас оплаквания, че това не се прави?

– Знаете ли колко абсурдно ще прозвучи моят отговор – те (затворниците – б.а.) нямат нищо против да бъдат заразени, само и само да имат шанса да бъдат пуснати. Поначало част от тях не са грижливи особено към здравето си. Оплаквания нямам. Но имам поглед какво става. Е, не е 100-процентов, аз не съм надзирател там. Уверен съм, че е необходимо да се направи много повече, да има ефективни грижи, за да се намали до минимум вероятността от заразяване в затворите.

Има риск и за администрацията Служителите там контактуват с надзирателите. Трябва да има изключително добре разписани задължителни мерки, които да намалят риска до минимум. Това е изключително спешно. Ако се забавим само с няколко дни, да не кажа часове, ще стане късно.

– В затворите има болници, предполагам, че ако има носители на вируса, ще се лекуват там?

– В софийския затвор има само една болница, където леглата са изключително малко. Там няма условия за това, нито помещения. Ако тя се използва, това означава другите болни вътре да се рискува да бъдат заразени.

– Колко са затворниците в страната?

– Според официалната статистика към 2016 г. са някъде около 9673, но оттогава са се увеличили. Официални данни към момента няма. Условията в затворите в България са ужасни. Никой не е виновен за това, защото проблемът е от десетилетия наред. Трябват много пари, но не е моментът сега този въпрос да се повдигне.

Знам как плачат тези, които са дошли от немските и нидерландските затвори, като ги приберат в българските. Да не говорим, че затворници ми пращат от Гърция снимки от балкончета, които, разбира се, гледат към двора на затвора, не към морето, но са балкончета. Има въздух.

Хората в затворите са човешки същества, едни от нас и заслужават разумно и цивилизовано отношение. Още повече че има опасност да станат източник на зараза.

Конституцията определя, че държавата гарантира живота, здравето, свободата и достойнството на гражданите. И законът, и моралът, и човещината налагат да бъдат направени максимални усилия заразата да не проникне в затворите.

А има и нещо друго, което не е толкова важно, когато става въпрос за човешки живот, но все пак има значение – всеки затворник, който бъде заразен в затвора от коронавирус, има право на обезщетение. Защото държавата е длъжна да осигури такива условия, че да не се стигне до зараза. Тези, които са навън, имат избор дали да ходят по улиците, да се прегръщат или да се събират, но затворниците са безпомощни.

– Допускате, че ще има искове по Закона за отговорността на държавата, а после и до Съда в Страсбург?

– Може да има, друг е въпросът съдът как ще подходи, като се има предвид ситуацията и форсмажорните обстоятелства. Възможно е съдиите да кажат – никой не е застрахован, може да се случи. За да бъде спасена държавата от такива основателни искове, трябва да бъдат направени всички възможни санитарни и защитни действия. Ако се извършат нещата, за които говорим с вас, искът няма да е основателен. Но ако се пропусне дори едно от изискванията на СЗО, искът става основателен. Има нейни указания от 20 март за отношението към лишените от свобода. Препоръчват се мерки за най-малко приемане на хора в затвора (там лежат и хора без присъди с висящи дела в съда -б.а.).

Наскоро в Света гора е имало молебен за здраве и спасение на православните. В молитвата на монасите накрая се препоръчва – нека всеки православен християнин с миро да си направи кръстче на вратата да го пази Господ. Аз бих казал – нека да направят кръстче на вратата с действия тези, които отговарят за живота и здравето на хората.

dunavmost

Твоята оценка
Общо гласували
Твоят коментар

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook