img
Home / БЪЛГАРИЯ / Ако и 47-ият парламент не излъчи кабинет, ставаме президентска държава

Ако и 47-ият парламент не излъчи кабинет, ставаме президентска държава

/
/
/
159 Views

Румен Ненков е завършил право в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Бил е председател на наказателно отделение на Върховния касационен съд (1997-2002) и заместник-председател на Върховния касационен съд (2002-2009). Член на Висшия съдебен съвет (1997-1998; 2003-2007). Избран за съдия в Конституционния съд (2009). Специализирал във Великобритания, Австрия, САЩ, Германия.

– Г-н Ненков, има ли пречки в Конституцията служебен кабинет, назначен от президента, да организира президентски избори?

– Формално погледнато, няма забрана. Хипотетично – може. Не може да няма парламент в последните 3 месеца от мандата на президента. Но администрирането на изборите може да се направи от служебно правителство, след като парламентът не е успял да състави редовен кабинет.

Впрочем всяко правителство изпълнява функциите си до избиране на ново. И служебният кабинет, до избиране на правителство, е длъжен да изпълнява функциите си.

Така че, ако президентът не може да разпусне парламента, защото е влязъл в последните 3 месеца от мандата си, но предстои между 3 и 2 месеца да се проведат избори, то фактически тези избори се организират от неговото правителство, но ще има някакъв парламент, който може да упражнява парламентарен контрол. Такова чудо още не е имало.

– Има ли риск да влезем в конституционна криза?

– Винаги има риск. По-сериозна обаче е моралната криза. Когато 38 процента от гражданите участват в едни избори, а водещите партии се легитимират с по 9 процента от потенциалните избиратели, това говори за пълно отчуждение на хората от политическата класа. А другите партии – с по 4-5 процента от електоралния корпус! И казваме, че изборите са много честни! Предвидих всичко това, за съжаление.

– Какво следва конституционно оттук насетне?

– След като ЦИК обяви резултатите от изборите, президентът свиква парламента на първа сесия, на която избраните депутати полагат клетва, и от този момент те встъпват във функциите си. Основната задача на един новосформиран парламент е да избере изпълнителна власт в лицето на правителството. Тогава най-голямата политическа сила, в случая “Има такъв народ”, трябва да вземе решение кого предлага за премиер, което да представи на парламента. За съжаление, всичко това при нас става много по-бързо и по друг начин – има Буди, Шива, които казват какво да става в политиката.

След което кандидат-премиерът отива при президента и получава мандат за съставяне на кабинет. Мандатът може да е успешен, може и да бъде върнат. Завърта се рулетката в опит да бъде съставен кабинет. Дотук всичко това сме го играли. Ако този път кабинет се избере – всичко е наред.

– Ако е така – добре, но може отново да се повтори ситуацията от 45-ия парламент. Възможно ли е президентът Радев в бърз порядък да разпусне парламента и да свика нови избори?

– Ако не се стигне до избор на правителство, президентът Радев е длъжен да го направи, както беше и предишния път. Да, наближават президентските избори, но има достатъчно време. Президентът няма право да разпуска парламента в последните 3 месеца от мандата си, а той е встъпил в длъжност, мисля, на 19 януари. Като върнем три месеца назад, това е 19 октомври. Дотогава има достатъчно време да се произведат още едни предсрочни парламентарни избори, ако и този път се окаже неуспешен изборът на правителство. В рамките на 20-ина дни ще се реши въпросът дали този парламент има капацитет да излъчи правителство. Ако няма, президентът е длъжен да задейства описаната процедура. Ако се окаже, че пак няма да бъде съставен кабинет, президентът може да разпусне парламента и да насрочи избори в двумесечен срок.

Ако и следващият парламент не успее да излъчи правителство, ще влезем в европейската история с нови парламентарни избори. Има време да се проведат – септември, октомври.

Ако и по-следващият, 47-и парламент, пак не може да излъчи кабинет, вече няма кой да пише законите и от парламентарна държава ставаме фактически президентска. Няма парламент, няма кой да упражнява контрол върху изпълнителната власт.

– Но след датата 19 октомври президентът няма право да разпуска парламента.

– Това правило неслучайно е фиксирано – защото президентските избори се провеждат между 3 и 2 месеца преди изтичането на мандата. За да няма възможност единствено служебно правителство, назначено от президента, и без парламент да се произведат президентските избори. Но има възможност президентски избори да се проведат при служебно правителство и парламент, който не е успял да излъчи редовно правителство.

– Т.е. няма конституционна пречка да имаме избори 2 в 1 наесен?

– Това е въпрос и на сметки със сроковете. Но задължително президентските избори трябва да се проведат между 19 октомври и 19 ноември ​- това е времето, в което трябва да бъдат насрочени от парламента. Любопитно ще е, ако парламентът е разпуснат, а само той може да насрочи президентски избори. Но може да ги насрочи и сегашният парламент. Ако парламентът насрочи президентските избори между 19 октомври и 19 ноември, няма пречка президентът, който пък насрочва парламентарните избори, при една следваща невъзможност да се състави правителство, но преди датата 19 октомври, да насрочи изборите за парламент в деня, в който са насрочени и неговите президентски избори.

– Крие ли рискове вариантът избори 2 в 1?

– Вариантът не е изключен, но това ще бъде прецедент. И то избори, правени от служебно правителство на президента. Но няма да е противоконституционно. Не говорим за моралната страна на въпроса.

– Имате ли притеснение като експерт конституционалист от непредвидимата политическа ситуация в момента?

– Притеснението ми е, че когато партиите престанат да си говорят помежду си, а езикът им е непримирим, страда българското общество. Колко хора познават Конституцията, колко хора са я чели? А колко пъти беше нарушавана, не искам да говоря. Страх ме е, че Конституцията се превръща в един съдран договор. Помним как един от българските царе беше забил на копие договора при една битка с византийците, които са го погазили. Конституцията е един обществен договор, който непрекъснато се нарушава. И то се нарушава, защото хората долу виждат порочния пример от хората горе.

Лошото днес е, че всички уж нови играчи ги познавам и знам какво са правили. Знам и за Ванко 1 и прочие други безобразия. Като познавам хората, не вярвам в новото. Без да знае, че е включен микрофонът, Татяна Дончева обяви в 45-ия парламент, че правилникът на НС ще бъде сменен след два дни. Какво значи това? Че предварително взети решения просто се налагат на една маса депутати, която е длъжна да си вдигне ръката. Така че обезценяването на парламента ще продължи, нищо че сме парламентарна държава.

Нито Ахмед Доган, нито Слави Трифонов, нито Бойко Борисов са народни представители. А фактически това са хората в сянка, които казват какво да става.

Неслучайно пак се заговори за президентска република – тя пък съвсем ще ни оправи!

– Защо все не успяваме да поеме по верния път?

– При нас нещастието е, че всичко се повтаря, защото забравяме. Днешните събития свързвам с датата 19 май 1934 г. – разпуска се парламентът, разпускат се партиите, те са виновни за всичко. И в края на краищата стигаме до едноличната власт. Тогава превратаджиите от кръга „Звено” са имали намерение да убият царя, но постепенно той взема нещата в свои ръце като еднолична власт. После се минава на чисто мажоритарни избори, които засега при нас остават само намерение на Слави Трифонов.

Много се говори за купен вот. Ами всичкият вот е купен ​- и нашият с вас вот е купен. Етническите малцинства в “Столипиново” може да получат 50 лева, за да гласуват по определен начин. Всички останали получаваме обещания. Но никой не носи наказателна отговорност за това, че не си е изпълнил обещанията. По различен начин се купува вот.

Хенриета Костова / Марица

Твоят коментар
Твоята оценка
Общо гласували

Публикувай коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ko4.bg във Facebook